3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 872
С., 15.11. 2011 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на девети ноември, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Богданова
С. Димитрова
като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д.872 по описа за 2011 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Агенция “Митници”, [населено място], чрез процесуалния представител- юрисконсулт Е. срещу въззивно решение № 180 от 30.03.2001 г. по гр.д. № 1145/2010г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено решението на Сливнишкия районен съд от 20.09.2010 г. по гр.д. № 264/2010 г., с което са уважени предявените от М. Н. М. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Ответникът по касационната жалба М. Н. М. чрез пълномощника си – адв. А. в писмен отговор изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е процесуално допустима.
За да потвърди решението на първата инстанция, с което е отменена заповед № 9917/16.12.2009 г. г. на директора на Агенция “Митници”, с която е прекратено трудовото правоотношение с М. на основание чл.328, ал.1, т.2, предл.2 КТ като незаконосъобразна, въззивният съд е приел, че същата е издадена в нарушение на правилата на чл.333, ал.1, т.3 и т.4 КТ. Работодателят не е изпълнил задължението преди уволнението да вземе мнението на ТЕЛК, както и да получи разрешение от инспекцията по труда, тъй като към момента на връчване на заповедта ищецът е ползвал отпуск по болест. Съгласно разпоредбата на чл.333, ал.7 КТ закрилата по посочения текст се отнася към момента на връчване на заповедта. В случая М. е страдал от заболяване по Наредба № 5/1987 г. и преди да поиска разрешение от инспекцията по труда работодателят е бил длъжен да поиска мнението на ТЕЛК относно здравословното му състояние. Освен това работодателят е бил длъжен да поиска разрешение от инспекцията по труда на две основания, както за заболяването по Наредба № 5/87 г., така и заради това, че ищецът е бил в отпуск по болест и за да е законно прекратяването на трудовото правоотношение следва да е налице предварително разрешение на инспекцията по труда, каквото по делото е установено, че не е поискано. Правните последици от неизпълнение на тези задължения на работодателя са посочени в разпоредбата на чл.344, ал.3 КТ – признаване за незаконно и отмяна на заповедта за уволнение само на това основание, без съдът да разглежда трудовия спор по същество.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Съдът се произнесъл по материалноправен въпрос, който е от значение за изхода на делото, а именно за прилагане на процедурата по чл.333, ал.2 КТ.
По поставения въпрос не следва да се допуска касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Трайна е съдебната практика във връзка със задължението на работодателя предварително да вземе мнението на ТЕЛК за работници или служители които смята да уволни на определените в чл.333, ал.1 КТ основания, боледуващи от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването. Работодателят е длъжен да поиска мнението на ТЕЛК и да приложи решението му към искането до инспекцията на труда. Даденото разрешение в задължителната съдебна практика на Върховния касационен съд по чл.290 ГПК е в същия смисъл- решение № 424 от 26.05.2010 г. по гр.д. № 1644/2009 г. на ІІІ г.о. Касае се за изрична разпоредба на закона- чл.333, ал.2 КТ, съгласно която в случаите на чл.333, ал.1,т.3 КТ преди уволнението се взема мнението на ТЕЛК и нарушаването й опорочава процедурата по закрилата при уволнение. Преди да поиска разрешение за уволнението от инспекцията по труда работодателят е длъжен да поиска мнението на ТЕЛК относно здравословното състояние на предвидения за уволнение работник или служител, който страда от заболяване по Наредба № 5/1987 г. и да приложи решението на ТЕЛК към искането до инспекцията по труда. Даденото от въззивния съд разрешение на поставения правен въпрос е в съответствие със задължителната практика на Върховния касационен съд по същия. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на делото, както и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Посоченото основание ще бъде налице когато се налага да се даде еднообразно тълкуване на закона, т.е. по повод постановеното от въззивния съд решение се налага отстраняване на противоречива или непоследователна практика на Върховния касационен съд или преодоляване на погрешна постоянна практика, какъвто не е настоящия случай.
Останалите съображения касаещи правилността на въззивното решение са основания по чл.281, т.3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол.
Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 180 от 30.03.2001 г. по гр.д. № 1145/2010г. на Софийски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :