О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1225
гр.София, 05.11.2015г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на трети ноември, две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: светла бояджиева
ЛЮБКА АНДОНОВА
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело № 4808/ 2015г. по описа на ВКС.
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 29.04.2014г. по гр.д.№1368/13г. на АС Пловдив, с което са уважени искове с правно основание чл.45 и 48 ЗЗД.
Жалбоподателите С. И. И., И. И. И. и М. С. И., чрез процесуалния си представител поддържат, че с обжалваното решение в осъдителната му част съдът се е произнесъл по правни въпроси които са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, разрешавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Жалбоподателят Й. Д. Ш., чрез процесуалния си представител поддържа, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в осъдителната му част, тъй като с него е даден отговор на правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
Въззивният съд с обжалваното решение, като е отменил решение от 13.03.2013 г. по гр. д. № 1068 по описа за 2011 г. на Старозагорски окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявения иск от М. С. срещу С. И. И., И. И. И., М. С. И., Й. Д. Ш., К. А. Ш. и Д. Й. Ш. да бъдат осъдени да му заплатят солидарно обезщетение за неимуществени вреди от тежка телесна повреда, причинена на 29.01.2009 г. в [населено място] в размера над 50 000 лв. /петдесет хиляди лева/ до 60 000 лв. /шестдесет хиляди лева/, както и за законна лихва върху тази сума от датата на увреждането – 29.01.2009 г. до окончателното й изплащане, е осъдил същите лица да заплатят на пострадалия обезщетение в размер на още 10 000 лв. /десет хиляди лева/, наред с присъдените 50 000 лв. /петдесет хиляди лева/, ведно със законна лихва върху тази сума от датата на увреждането – 29.01.2009 г. до окончателното й изплащане. Потвърдил е решението в отхвърлителната му част до пълния размер от 100 000 лева.
Установено е по делото, че с влязло в сила споразумение от 30.04.2009 г. по н.о.х.д. № 473/2009 г. по описа на PC – гр.Казанлък ответниците С. И. и Й. Ш. са били признати за виновни затова, че на 29.01.2009 г. в [населено място], тогава като непълнолетни, но разбирайки свойството и значението на деянието си и можейки да ръководят постъпките си, в съучастие като извършители, са причинили на М. С. тежка телесна повреда, изразяваща се в контузия на лявата очна ябълка, разкъсноконтузна рана на роговицата и склерата на същото око, пролабиране на ириса и съдовата обвивка на същото око, причинило постоянна слепота с лявото око, като деянието е извършено по хулигански подбуди – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1, във вр. с чл. 128, ал. 2, във вр. с чл. 128, ал. 1, във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 20, ал. 2 и във вр. с чл. 20, ал. 1 от НК, като им е наложено наказани 10 месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено изпълнението на наказанията за срок от 3 години. Съдът е приел, че споразумението има последиците на влязла в сила присъда (чл. 383, ал. 1 от НПК), която съгласно чл. 300 от ГПК е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Съдът е счел, че чрез извършеното престъпление ответниците С. И. и Й. Ш. са причинили на ищеца тежка телесна повреда и за трайно оздравяване не може да се говори. Прието е, че оздравителният период за зарастване на раните на окото са в рамките на 7 до 10 дни, след което има продължително лечение на възпалителният процес, съпътстващ оздравяването на раните, с тенденция на ремисии и обостряне.
При така установените фактически обстоятелства апелативният съд е приел за доказани всички елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД относно ангажиране гражданската отговорност на извършителите на непозволеното увреждане на ищеца – ответниците С. И. и Й. Ш. – налице е противоправно и виновно тяхно поведение, което се намира в причинна връзка с претърпените от ищеца неимуществени вреди вследствие причинените му тежка телесна повреда. Съдът е счел исковете срещу тях са доказани по основание и е приел, че те дължат на ищеца парични обезщетения за претърпените от него болки и страдания в резултат на загубеното изцяло зрение на увреденото в резултат на престъплението негово ляво око, както и за раната на лицето м, като отговорността им е солидарна, съгласно чл. 53 от ЗЗД, тъй като увреждането е причинено съвместно от двамата като извършители на увреждането.
Съдът е приел за доказани и елементите на фактическия състав на чл. 48 ЗЗД за солидарна отговорност и на останалите ответници като родители на извършителите, които към момента на увреждането са били непълнолетни. Установено е от удостоверение за раждане от 11.07.2002 г. на Община гр. Ст. Загора, че ответниците М. и И. И. са родители С. И., а видно от удостоверение за раждане на Й. Ш. от 08.01.1993 г. на Община [населено място] ответниците К. и Д. Ш. са негови родители. Прието е, че те отговарят солидарно с извършителите за обезщетяване на пострадалия на лично основание, лична вина, изразяваща се в неупражнен достатъчно ефикасен контрол върху поведението на непълнолетните си синове. Изложени са съображеиня за това, че гражданската отговорност по чл.48 ЗЗД е лична отговорност на родителите за неупражнен контрол и недостатъчно възпитание на децата, в резултат на което те са причинили вреди други и се определя към момента на извършване на деянието и затова същата не отпада, когато прекият причинител на вредата навърши пълнолетие по време на процеса, когато вече е нанесъл вредите като непълнолетен.
Съдът е приел, че исковете и срещу родителите са доказани по основание. Като е съобразил всички обстоятелства по делото – характера на настъпилите вреди, проведеното оперативно лечение, настоящото състояние на пострадалия ищец и перспективите за неговото здравословно състояние за в бъдеще – необратимост на настъпилото увреждане на зрението му, които се доказват от писмените доказателства (медицинска документация), от съдебно – медицинската експертиза по делото, съдът е приел, че с оглед принципа на справедливостта дължимото обезщетение за тежката телесна повреда следва да възлезе на сумата 60 000 лева, като обезщетението следва да бъде заплатено от всички ответници солидарно.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателите С. И. И., И. И. И. и М. С. И., чрез процесуалния си представител поддържат, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: за правното значение на споразумение с непълнолетен по смисъла на чл.382 НПК за отговорността на родители за причинените от него вреди, както и за критериите по които следва да се определи обезщетение за вреди от деликт по смисъла на чл.52 ЗЗД. Поддържат, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Представя решение от 12.07.2011г. по гр.д.№900/2010г., ІІІ г.о. на ВКС, в което е прието, че отговорността на прекия причинител на деликта и родителите му е солидарна, решения на наказателен състав на ВКС и въззивен съд, както и на граждански въззивен състав, без отбелязване на е влязло в сила, които няма отношение към преценката за допустимост на касационното обжалване.
В изложение по чл.284 , ал.3 ГПК жалбоподателят Й. Ш., чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС, но не посочва кокретно кои са те, а по-същество е направил оплаквания по правиността на решението.-
С оглед на данните по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение по поставените от жалбоподателите С. И., И. И. и М. С. въпроси. Въззивният съд се е произнесъл в решението си по всички въпроси от значение за спора касаещи преценката за “справедливото” обезщетяване на неимуществените вреди, в съответствие с практиката на ВКС, включително и в посочените от жалбоподателя решения. В трайната практика на ВКС, се приема, че справедливото обезщетяване, каквото изисква чл. 52 ЗЗД, на всички неимуществени вреди, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице в във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии. В съответствие именно с трайната практика на ВКС съдът е присъдил обезщетение и за претърпените от ищцата неимуществени вреди, които се дължат именно поради необходимостта пострадалият да бъде компенсиран в най пълна степен за вредите от незаконните действия на правозащитните органи. В този смисъл е и даденото разрешение в задължителната практика на ВКС / по смисъла на т.2 от ТР№1/2009г. на ОСГК и ТК на ВКС/ в решение от 24.06.2010г. по гр.д.№1650/2009г., решение от 09.06.2010г. по гр.д.№1091/2009г. на ВКС и решение от 20.12.2010г. по гр.д.№1889/2009г. на ВКС.
В съответствие с практиката на ВКС съдът е дал разрешение и на въпроса за правното значение на споразумение с непълнолетен по смисъла на чл.382 НПК за отговорността на родители за причинените от него вреди. В същата, изразена и в постановени решения по чл.290 ГПК-решение № 25/17.03.2010г. по т. д. № 211/2009г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 22/05.05.2011г. по т. д. № 368/2010г. на ВКС, ТК, І т. О, решение № 55/30.05.2009г. по т. д. № 728/2008г. на ВКС, ТК, I т. о. , решение № 36/28.02.2012г. по т. д. № 319/2011г. на ВКС и решение от 22.11.2011г. по т.дело № 1147/2010г., ІІ т.о. на ВКС, се приема, че предвид обхвата на задължителната сила на споразумението за гражданския съд, в гражданското производство не може да се установява друг характер на деянието на виновния освен приетия в него. В случая съдът е приел, че противоправността на деянието и вината на извършителите са безспорно установени в наказателното производство, приключило със споразумение, което има значението на влязла в сила присъда и на основание чл. 300 ГПК е задължително за гражданския съд относно тези въпроси, като е извършил своя преценка за това какви са последиците от това деяние, т.е. причинило ли е то вреда и налице ли е съпричиняване на същата.
Настоящият състав намира , че в жалбата на Й. Ш. не е посочено общо основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и даденото тълкуване в т.1 ТР№1/2009г. ОСГ ТК на ВКС. Жалбоподателят не е посочил материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело , който да е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и да е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Непосочването на правен въпрос от значение за спора съставлява достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване.
На жалбоподателите не следва да се присъждат разноски с оглед изхода на спора и по двете жалби.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 29.04.2014г. по гр.д.№1368/13г. на АС Пловдив в обжалваната му осъдителна част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: