О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1225
гр.София, 03.11.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на втори ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 1236 описа за 2009 г. на Трето г.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. г. „С”- гр. В. срещу решение № 177 от 12.05.2009 г. на Великотърновския окръжен съд, гражданска колегия, постановено по в.гр.д. № 348 от 2009 г., с което е отменено решение от 25.02.2009 г. по гр.д. № 2* от 2008 г. на Великотърновския районен съд и вместо него е постановено ново решение за уважаване на предявените от М. М. Х. срещу касатора искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ- за отмяна на заповед № 441 от 08.09.2008 г. за прекратяване на трудово правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ поради съкращение в щата, за възстановяване на М. М. Х. на заеманата до това съкращение длъжност в ответната г. и за присъждане на обезщетение за оставането й без работа през период от 6 месеца след уволнението в размер на 3 673,85 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.11.2008 г. до окончателното плащане и 600 лв. разноски по делото.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението- основание за касационно обжалване по чл.281,ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК- противоречие с практиката на ВКС, противоречиво решаван от съдилищата въпрос и въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Въпросът, по който касаторът иска ВКС да се произнесе, е за наличието или липсата на посоченото в уволнителната заповед основание за прекратяване на трудовото правоотношение на М. Х. съкращение в щата. Посочено е, че обжалваното решение противоречи на решение № 1* от 24.01.1995 г. по гр.д. № 909 от 1994 г. на ВКС, Трето г.о. Като решения, в които горепосоченият материалноправен въпрос бил решен противоречиво, се сочат решение от 08.01.2008 г. по гр.д. № 585 от 2007 г. на ОС-София и решение от 09.10.2008 г. по гр.д. № 211 от 2008 г. на ОС-София.
Пълномощникът на ответницата по касационната жалба М. М. Х. оспорва същата като недопустима и неоснователна.
Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: За да постанови решението си за уважаване на предявения от М. Х. иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ за отмяна на уволнение, извършено със заповед № 441 от 08.09.2008 г., въззивният съд е приел, че работодателят, чиято е доказателствената тежест в процеса, не е доказал, че към датата на уволнението на Х. в ответното училище е извършено съкращение в щата именно за заеманата от нея длъжност „учител по български език и литература”.
Това решение е постановено в съответствие, а не в противоречие с практиката на ВКС по въпроса, затова кога е налице реално съкращение в щата по смисъла на чл.328, ал.1, т.2 от КТ. В посоченото от касатора решение на ВКС по гр.д. № 909 от 1994 г., както и в трайната практика на ВКС, се приема, че съкращение в щата е налице, когато се премахват отделни бройки от утвърдения общ щат на работниците на заеманата от ищеца длъжност. В съответствие с това в обжалваното решение е прието, че работодателят не е доказал наличието на посоченото от него в уволнителната заповед основание за уволнение „съкращение в щата за заеманата от ищцата длъжност „учител по български език и литература”, тъй като в представените по делото старо и ново щатни разписания не фигурират отделни щатни бройки за учител по български език и литература и е предвидено съкращение на 1 щ.бр. за длъжността „учител”, без да е посочено точно дали става въпрос за учител по български език и литература или за учител по друга учебна дисциплина.
Няма противоречиво решаван въпрос за наличието на основание за уволнение по чл.328, ал.1, т.2 от КТ в обжалваното решение и в посочените от касатора решения на Софийския окръжен съд. Както в обжалваното решение, така и в решенията на Софийския окръжен съд, е прието, че за да е налице съкращение в щата, следва към датата на уволнението на ищеца да е влязло в сила ново щатно разписание, което да предвижда намаляване на щатните бройки за заеманата от ищеца по делото длъжност или за намаляване на щатните бройки за сходна на заеманата от ищеца длъжност, като в последния случай следва да бъде извършен подбор между ищеца, лицата които заемат същата длъжност като тази на ищеца и лицата, които заемат сходната длъжност.
Посоченият от касатора въпрос не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Това основание за допускане на касационно обжалване е налице, когато за уреждане на правоотношенията, които са предмет на делото, няма правна уредба, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато приложимата към спора материалноправна или процесуалноправна норма е непълна или неясна, поради което се налага нейното тълкуване от ВКС или когато съществуващата практика на ВКС следва да се коригира. В случая по посочения от касатора въпрос за наличието на основание за уволнение по чл.328, ал.1, т.2 от КТ – съкращение в щата, е налице пълна и ясна правна уредба в К. на труда и има трайна и непротиворечива практика на ВКС, която не се нуждае от коригиране.
Предвид на гореизложеното не са налице основаниия по чл.280, ал.1 от ГПК, поради което касационното обжалване на решението на Великотърновския окръжен съд не следва да се допуска.
С оглед изхода на делото касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответницата по жалбата направените от нея разноски за адвокат пред ВКС в размер на 200 лв.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 177 от 12.05.2009 г. на Великотърновския окръжен съд, гражданска колегия по в.гр.д. № 348 от 2009 г. по жалбата на Х. г. „С”- гр. В..
ОСЪЖДА Х. г. „С”- гр. В. да заплати на М. М. Х.- ЕГН ********** от гр. В., ул.”Д” № 17, вх. Б разноски по делото пред ВКС на РБ в размер на 200 лв. /двеста лева/.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.