2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1226
С., 15.11.2011 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на девети ноември, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Богданова
С. Димитрова
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д.880 по описа за 2011 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена чрез адв. С. К. срещу въззивно решение от 17.12.2010 год. по гр.д. № 9069/2010 год. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решението на Софийски районен съд от 7.04.2010 г. по гр.д. № 23299/2009 г., с което са уважени предявените от И. С. Я. срещу жалбоподателя искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ, за отмяна като незаконна заповед за уволнение № 633 от 6.04.2009 г. на управителя на дружеството, за възстановяване на заеманата преди уволнение длъжност “специалист отчитане на полети и контрол на летателна годност на екипажите” и за присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на 4988.91 лв.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят сочи, че въззивния съд се е произнесъл по материалноправен въпрос от значение за изхода на делото в противоречие с практиката на ВКС, и който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответницата по касационната жалба И. С. Я., чрез пълномощника си – адв. М. З. в писмения отговор изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., констатира че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
За да потвърди решението на първата инстанция, с което са уважени исковете по чл.344, ал.1, т.1-3 КТ на Я. въззивният съд е приел, че работодателят не е доказал да е упражнил законно правото си на уволнение при прекратяване на трудовото правоотношение по чл.328, ал.1, т.3 КТ. Приел е, че при предприетото от дружеството прекратяване на трудовото правоотношение, подборът не е извършен при спазване на критериите визирани в разпоредбата на чл.329, ал.1 КТ.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателката поддържа, че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос: при прекратяване на трудово правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.3 КТ длъжен ли е работодателят да извърши подбор по чл.329, ал.1 КТ в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, който е и от значение за точното прилагане на закона.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Поставеният правен въпрос не е обуславящ за изхода на настоящото дело.
На касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК подлежат въззивните решения в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. За да е налице това основание жалбоподателят трябва да посочи материалноправният въпрос по който въззивният съд се е произнесъл и този въпрос да е от значение за изхода на делото, тъй като това е първата предпоставка за допустимостта на касационното обжалване, както и този въпрос да е разрешен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд.
Разпоредбата на чл. 329, ал. 1 КТ по императивен начин определя случаите, в които подборът е право на работодателя и в които по аргумент от същата разпоредба той е задължителен. Въпросът дали подбора е право или задължение на работодателя при прекратяване на трудово правоотношение с работник или служител на основание чл.328, ал.1, т.3 КТ не е разрешаван от въззивния съд. Приложеното решение на състав на Върховния съд е неотносимо към случая. В него е прието, че правото на подбор е субективно право на работодателя, което той може да упражни по свое усмотрение, като отказът да го упражни не може да бъде атакуван по съдебен ред, а в случая работодателят е извършил подбор и законосъобразността му подлежи на съдебен контрол.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
В конкретния случай жалбоподателят бланкетно е посочил хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК без да посочи материалноправният въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл и без да обоснове наличието на основанието по т.3, а именно относно точното прилагане на кой закон и развитието на правото дължи произнасяне Върховния касационен съд.
Изложените оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон при решаване на конкретното дело са основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.
Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 17.12.2010 год. по гр.д. № 9069/2010 год. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :