4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1227
гр. София 17.12.2010 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 30 септември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 1001 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответника [фирма] със седалище и адрес на управление в[населено място], чрез адв.А. Б. срещу решение № 1775/04.11.2009 г. по в.гр.дело № 1531/09 г. на Пловдивския окръжен съд в частта му, с която е отменено решение № 569/09.03.2009 г. по гр.дело № 1660/07 г. на Пловдивския районен съд, с което е отхвърлен иска на Б. Г. В. от[населено място] срещу жалбоподателя за заплащане на сумата 1500 лв., представляващи неоснователно обогатяване и вместо него е осъден жалбоподателя да заплати на Б. Г. В. сумата 1500 лв., представляваща неоснователно обогатяване от продажба на пиано марка „Р. Ю.”, както и срещу решение № 401/23.03.2010 г. по същото дело, постановено по реда на чл. 193 от ГПК/отм./, с което е допълнено решение № 1775/04.11.2009 г. по в.гр.дело № 1531/09 г. на ПОС, като е присъдена законната лихва върху сумата 1500 лв. и е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за допълване на същото решение по направеното възражение за прихващане относно увеличената стойност на процесното пиано, вследствие извършения ремонт.
Жалбоподателят излага доводи за недопустимост на обжалваното първоначално и допълнително решение, тъй като съдът се произнесъл по непредявен иск, както и доводи за неправилност на същото решения, като постановени при нарушение на процесуалните правила, необоснованост и нарушение на материалния закон.
В изложението към касационната жалба/първоначално и допълнително/ са формулирани правните въпроси: 1. по приложното поле на чл. 98, ал. 1 ГПК/отм./ относно начина на разглеждане и определяне правната квалификация на предявените искове, че въззивният съд се произнесъл по непредявен иск в частта на въззивното решение, с която приел, че евентуалният иск е с пр.осн.чл.59 ЗЗД, какъвто иск не е предявен, а според касатора тази претенция е с пр.осн.чл.414 ГПК/отм./ решен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 139/21.02.85 г. по гр.дело № 1212/82 г. на ВС I. г.о., 2. по приложението на чл. 221,ал.2 ГПК/отм./, вр.чл.104,ал.1 ЗЗД – неизпълнение задължението на въззивният съд да се произнесе по предявеното възражение за прихващане от жалбоподателя-ответник по иска, който е решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, 3. че въззивният съд е приел за основателен предявения евентуален иск с пр.осн.чл.59 от ЗЗД, без да е налице неоснователно обогатяване, че не са събрани доказателства за обогатяване на жалбоподателя-ответник и за обедняване на ищеца, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата и който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, 4. по приложението на чл.189, ал.2 ГПК/отм./ за задължението на въззивния съд да изложи мотиви, възоснова на които е постановил решението и по приложението на чл.193 ГПК/отм./ за възможността на въззивния съд да постанови допълнително решение, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
В писмен отговор ответникът по жалбата Б. Г. В., чрез адв.Ив.Б. е изразил становище за липса на основания за допустимост на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима.
Обжалваното решение не следва да се допуска до касационно обжалване по следните съображения:
С въззивното решение съдът е приел, че ответникът по жалбата Б. В. е собственик на пиано марка „Р. Ю.”, което жалбоподателят държи без правно основание. Изводът съдът е направил като е обсъдил събраните по делото гласни доказателства и заключението на вещото лице по назначената оценителна експертиза. Прието е от съда, че процесното пиано е било продадено от ответника [фирма][населено място] на трето лице. С оглед на това съдът е направил извода за неоснователност на предявения главен иск с пр.осн.чл.108 от ЗС. По евентуалния иск съдът е приел, че жалбоподателят-ответник се е обогатил за сметка на ищеца продавайки процесната вещ на трето лице. Прието е, че евентуалния иск с пр.осн.чл.59 от ЗС е основателен и в полза на ищеца е присъдена сумата 1500 лв., с която ответникът се е обогатил за сметка на ищеца. Съдът е отчел, че стойността на вещта е 5000 евро, но заявения размер на иска е 1500 лв. Върху сумата съдът е присъдил и законната лихва. С постановеното допълнително решение съдът е приел за неоснователно възражението за прихващане, предявено от ответника по иска относно увеличената стойност на процесното пиано, вследствие извършения ремонт, като е приел с оглед събраните доказателства, че същото е неоснователно. Според въззивния съд от данните по делото не е установено увеличение на цената на процесното пиано вследствие извършения ремонт от жалбоподателя.
Неоснователни са доводите на касатора за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по първия правен въпрос по приложното поле на чл. 98,ал.1 ГПК/отм./ относно начина на разглеждане и определяне правната квалификация на предявените искове, че въззивният съд се произнесъл по непредявен иск в частта на въззивното решение, с която приел, че евентуалният иск е с пр.осн.чл.59 ЗЗД, какъвто иск не е предявен, а според касатора тази претенция е с пр.осн.чл.414 ГПК/отм./. С решение № 139/21.02.85 г. по гр.дело № 1212/82 г. на ВС I. г.о. е изразено становище относно задължението на съда да се занимае с направеното искане на основанието, на което е предявено, че основанието се определя от обстоятелствата и фактите, изложени в исковата молба, а не от квалификацията им, направена от страната. С обжалваното въззивно решение въззивният съд е разрешил поставения процесуално правен въпрос по аналогичен начин. В случая съдът е определил правната квалификация на предявения евентуален иск, като е взел предвид фактите и обстоятелствата, описани в исковата молба на ответника по касация Б. В..
Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1,т.2 и т.3 ГПК по втория процесуално правен въпрос по приложението на чл. 221,ал.2 ГПК/отм./, вр.чл.104,ал.1 ЗЗД – неизпълнение задължението на въззивния съд да се произнесе по предявеното възражение за прихващане от жалбоподателя-ответник по иска. С решение № 3289/15.12.78 г. по гр.дело № 2496/78 г. на ВС I г.о. е прието, че възражение за съдебно прихващане на неликвидно вземане може да се предяви и без предявяване на насрещен иск, че когато ответникът го направи той го предявява като евентуално и съдът пристъпва към разглеждането му в случай, че предявеното с исковата молба вземане бъде уважено, а другите, различни от прихващането възражения на ответника не бъдат уважени. Според същото решение съдебното прихващане настъпва след като влезе в сила решението, с което се установява съществуването на насрещните вземания и тяхната изискуемост, а с решението им се придаде качеството на ликвидност. С решение № 1229/15.05.70 г. по гр.д. № 577/70 г. на ВС I г.о. е прието, че съдът е длъжен да разгледа предявеното от ответника в производството по първоначалния иск възражение по негово вземане и когато и двете или едното от насрещните вземания са неликвидни/спорни/. Според същото решение при такова възражение съдът ще направи прихващане по насрещните вземания след като те бъдат установени, макар ответникът да не е предявил насрещен иск за своето вземане. С решение № 696/07.07.2004 г. по гр. дело № 1911/2003 г. на ВКС ТК е извършена съпоставка между изявлението за прихващане и възражението за прихващане, като е изразено становище, че изявлението за прихващане предпоставя ликвидност на насрещните вземания, докато възражението за прихващане е допустимо дори и когато тези вземания или едно от тях са неликвидни. Въззивният съд се е произнесъл по направеното възражение за прихващане с постановеното решение от 23.03.2010 г. по реда на чл.193 ГПК/отм./ и е приел същото за неоснователно. Поради това правният въпрос съдът не е разрешил в отклонение с даденото разрешение в цитираните решения на състави на ВС и ВКС. Освен това поставения правен въпрос не е от значение за точното прилагане на закона, нито е от значение за развитие на правото, тъй като нормата на чл.221,ал.1 ГПК/отм./ е ясна и точна и не се нуждае от тълкуване. По приложението й е установена обилна и непротиворечива съдебна практика.
Относно поставения въпрос по п. 3-ти, че въззивният съд е приел за основателен предявения евентуален иск с пр.осн.чл.59 от ЗЗД, без да е налице неоснователно обогатяване, че не са събрани доказателства за обогатяване на жалбоподателя-ответник и за обедняване на ищеца съдът намира, че същият касае правилността на въззивното решение в тази обжалвана част и е основание за касационна отмяна по чл. 281,т.3 ГПК. Преценка за наличие на основанията по чл. 281,т. 3 ГПК съдът не извършва в настоящото производство, в което се преценява само наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване, визирани в чл. 280,ал.1 ГПК. С оглед на това не следва да се обсъжда цитираната съдебна практика – решение № 22/01.02.58 г. по гр.дело № 40/57 г. на ОСГК на ВС, определение от 13.11.59 г. по гр.дело № 7250/59 г. на ВС I г.о., решение № 1464/09.06.60 г. по гр. дело № 2880/60 г. на ВС II г.о., ТР № 114/01.11.63 г. по гр.дело № 95/63 на ОСГК на ВС. Така поставения въпрос не обуславя и наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК, в какъвто смисъл са изложени доводи от касатора.
Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК по правните въпроси по п.4-ти от изложението по приложението на чл.189, ал.2 ГПК/отм./ за задължението на въззивния съд да изложи мотиви, възоснова на които е постановил решението и по приложението на чл.193 ГПК/отм./ за възможността на въззивния съд да постанови допълнително решение. Това основание за допускане на касационно обжалване е налице, когато разглеждането на правния въпрос ще допринесе за промяна на създадена, поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед настъпили изменения в законодателството или в обществените условия и когато правните норми са непълни неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им. Разпоредбите на чл. 189,ал.2 ГПК/отм./ и чл.193 ГПК/отм./ са ясни, пълни и непротиворечиви и по приложното им поле е установена трайна съдебна практика.
Като взе предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че въззивното решение в обжалваните му части не следва да се допусне до касационно обжалване.
С оглед изхода на делото на осн.чл.81 от ГПК в полза на ответника по жалбата Б. Г. В. следва да се присъди сумата 300 лв. разноски по делото за адвокатско възнаграждение за настоящото производство.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 1775 от 04.11.2009 г. по в. гр. дело № 1531/2009 г. на Пловдивския окръжен съд, както и на решение № 401/23.03.2010 г., постановено по същото въззивно дело по чл.193 ГПК/отм./.
Осъжда [фирма] със седалище и адрес на управление[населено място], бул.”Р.” № 57, ет. 3, съдебен адрес[населено място], бул. ”Ш. с.” № 161,вх.В, ет. 1, ап. 1 да заплати на Б. Г. В. от[населено място], [улица] сумата 300 лв. разноски по делото за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: