4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1227
С., 2.11. 2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 30 октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 622/2012 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. А. Волева против въззивно решение от 29.02.2012 г. по гр. дело № 6258/2011 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 05.08.2010 г. по гр. дело № 53264/2009 г. на Софийски районен съд и са отхвърлени исковете на жалбоподателката против И. П. С. за заплащане на сумата 3750 евро възнаграждение по договор с нотариална заверка на подписите № 8218/04.07.2007 г. и сумата 872,32 евро лихва за забава за периода от 19.02.2008г. до 29.11.2009 г. и за сумата 3250 евро възнаграждение по договор с нотариална заверка на подписите № 8219/04.07.2007 г. и сумата 756,01 евро лихва за забава за периода от 19.02.2008г. до 29.11.2009 г.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателка поддържа, че с обжалваното решение в противоречие с представена съдебна практика са разрешение процесуалноправните въпроси – следва ли въззивният съд да разпита отказания пред първата инстанция свидетел, когато счита, че с показанията на единствения разпитан свидетел не се установяват спорните факти; може ли съдът едновременно да откаже допускане на свидетел, въпреки че са налице предпоставките на чл. 266 ГПК и едновременно с това да реши, че подлежащите на доказване факти с отказания свидетел не са доказани и не се ли нарушава принципа за непосредственост, когато втората инстанция прави преценка на свидетелски показания събрани пред първата инстанция – приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
Ответникът И. П. С. в писмен отговор на касационната жалба оспорва основанието за допускане на касационно обжалване. Поддържа, че въззивният съд не е нарушил разпоредбата на чл. 266 ГПК, а представената съдебна практика по същество е неотносима към поставените правни въпроси и касае спорове различни от процесния.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което са разгледани искове по чл. 286 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставения в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК процесуалноправен въпрос касае забраната за посочване на нови факти и доказателства във въззивното производство уредена в разпоредбата на чл. 266 ГПК, в частност приложението на ал. 3, според която във въззивното производство може да се иска събиране на доказателства, които не са били допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения.
По въпроса за ограниченията страните да сочат нови доказателства във въззивната инстанция при действието на ограничен въззив, има установена по реда на чл. 291 ГПК съдебна практика на Върховния касационен съд – решение по гр. дело № 621/2010 г., четвърто г. о., ВКС; гр. дело № 378/2009г.,четвърто г. о., ВКС; гр. дело № 318/2011 г., четвърто г. о., ВКС; гр. дело № 1295/2009г., четвърто г. о., ВКС, според която във въззивното производство могат да се събират две групи доказателства. Първата са доказателствата за новооткрити или новонастъпили факти след приключване на съдебното дирене в първата инстанция и доказателства, които са съществували, но страната не е могла да узнае, посочи и представи до приключване на съдебното дирене в първата инстанция. Причините за тази невъзможност трябва да бъдат не само посочени, но и доказани. Втората група са доказателства, които не са били допуснати пред първата инстанция, поради нарушаване на съдопроизводствените правила. Такива са не само доказателствата, които страната е поискала, но не са били събрани от съда в нарушение на съдопризводствени правила, но и доказателствата, които страната не е представила поради пропуск на съда при изпълнение на служебните му задължения да извърши доклад на делото, в който да даде правна квалификация на спора, да разпредели доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти и да укаже на страните, за кои от твърдени от тях факти не сочат доказателства.
В процесния случай съдът е изпълнил задълженията си по чл. 146 ГПК – изложил е обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения, поставил е правна квалификация на спорното право, посочил е кои права и обстоятелства са безспорни за страните, както и кои обстоятелства подлежат на доказване, разпределил е доказателствената тежест, указал е на страните за кои твърдени от тях факти не сочат доказателства. В съдебно заседание проведено на 30.04.2010г. са били събрани допуснатите доказателства – прието е заключение на вещо лице, разпитани са допуснати свидетели. В това заседание ищцата е поставила отново искането за допускане на втори свидетел, за установяване на указано на ответника съдействие за оценка на имота му. Съдът не е уважил искането, тъй като на въпроса – не е ли вярно, че по всеки от договорите ответникът е заплатил на ищцата по 100 евро за услугата за вещо лице, представителят на ответника не е оспорил това обстоятелство и с определение съдът го е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване. Като безспорен, този факт е приет и в мотивите на обжалваното решение, което идва да покаже, че с недопуснатия свидетел на ищцата – жалбоподател, с оглед на заявените от нея обстоятелства, които е следвало да докаже, първоинстанционният съд не е нарушил съдопроизводствените правила. Подновеното искане за втори свидетел пред въззивната инстанция е за обстоятелства, за които е бил изслушан свидетелят пред първата инстанция и отказа на съда да допусне втори свидетел за същите обстоятелства не е процесуално нарушение по чл. 266, ал. 3 ГПК.
Предвид изложеното поставеният процесуалноправен въпрос с обжалваното решение не е разрешен в противоречие със задължителната съдебна практика на ВКС, респ. представената от жалбоподателка съдебна практика, относима към процесуалното поведение на ответника и поетапните преклузии уредени в разпоредбите на чл. 131, 133 ГПК и чл. 266 ГПК. Това изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 29.02.2012 г. по гр. дело № 6258/2011 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ