О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 4617
София , 22.12.2015 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на седми декември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №4617 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] – [населено място], чрез процесуален представител адв.Б., срещу решение от 27.05.2015г., постановено по в.гр.д.№24/2014г. на Разградски окръжен съд.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответниците по касационната жалба М. П. С., М. Р. П. и Й. Р. П., чрез процесуален представител адв.А., оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендират разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С обжалваното решение е оставена без уважение молбата на [фирма] за тълкуване на постановеното по делото въззивно решение по спора между страните по чл.200 КТ. Преди решението по молбата за тълкуване е постановено и е влязло в сила като необжалвано решение по молба на дружеството за поправка на очевидна фактическа грешка.
Съдът е изложил съображения, че решението е ясно – в него е прието /както преди това и в доклада по делото/, че ответникът-работодателя обжалва първоинстанционното решение частично в осъдителните му части по предявените от ищците искове с правно основание чл.200КТ – в частите, с която на основание чл.200 КТ е осъден да заплати на всеки от ищците обезщетение в размер над дължимите според него 33 500лв. В диспозитива също изрично е отразено приетото от въззивния съд относно предмета на въззивното производство. С въззивното решение след отмяна на първоинстанционното решение след частична отмяна на първоинстанционното решение, са отхвърлени исковете на М. П. С., М. Р. П. и Й. Р. П. с правно основание чл.200 КТ за разликата от 33 500лв. до 36 280лв., както и в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение в част от отхвърлителната част по отношение на исковете им с правно основание чл.86 ЗЗД. Оставено е в сила първоинстанционното решение в отхвърлителните части до пълните предявени размери на исковете и в обжалваната осъдителна част. Въззивният съд е посочил, че е съобразил извършените плащания, както и частта, в която решението на пъровинстанционния съд е влязло в законна сила.
Касаторът поставя въпрос: „когато първоинстанционният съд е осъдил ответника да плати обезщетение за неимуществени вреди в размер по 36 280лв. за всеки един от ищците, и жалбоподателят е заявил необжалваем интерес по 16 500лв. /общо 49 500лв., посочен на първа страница от въззивната жалба и платена държавна такса 990лв./, какъв е обжалваемият интерес – 19 780лв. или 33 500лв.”. Така поставеният въпрос не е разрешен от въззивния съд и не е относим към постановеното решение, предвид производството, по което е постановено – по молба за тълкуване на постановеното решение по делото, в което е ясно по отношение на кои части от първоинстанционното решение въззивният съд е приел, че са предмет на въззивното производство и е ясно в кои осъдителни части се отменя първоинстанционното решение и се пререшава спора, и че е оставено в сила първоинстанционното решение в отхвърлителните части до пълните предявени размери на исковете и в обжалваната осъдителна част.
Касаторът поставя въпрос: „какъв размер на присъдено обезщетение следва да посочи съдът в диспозитива на съдебното решение по иск с правно основание чл.200 КТ, при условие, че има плащане от страна на застрахователя”. Поставеният въпрос не е относим към към постановеното решение, предвид производството, по което е постановено – по молба за тълкуване на постановеното решение по делото. Отделно, въззивният съд е посочил, че е съобразил извършените плащания.
Касаторът поставя въпрос: „как се определя обжалваемият интерес във въззивната жалба на осъден работодател по иск с правно основание чл200, ал.1 КТ – от уважената сума, посочена в обстоятелствената част ана съдебното решение, или от сумата, посочена в диспозитива на съдебното реашение”, по който счита, че няма съдебна практика. Поставеният въпрос не е относим към към постановеното решение, предвид производството, по което е постановено – по молба за тълкуване на постановеното решение по делото. В това производство, както е прието и в приложената от касатора практика на ВКС, на тълкуване подлежат влезлите във формалва законна сила решения, които са неясни или двусмислени и този им порок е обективиран в постановения от съда диспозитив и в този смисъл предмет на тълкуване могат да бъдат само пороци от посочената по-горе категория, съдържащи се в диспозитива на тълкувания съдебен акт, които водят до невъзможност да се изведе действителната воля на съда, който го е постановил.
В изложението се съдържат доводи за неправилност на въззивното решение по въззивната жалба срещу първоинстнационното решение по спора, които доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване на решение по молба за тълкуване на това решение.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Ответниците по касация претендират разноски по делото – по 500лв. на всеки от тях за адвокатско възнаграждение, но не представят доказателства за договорено възнаграждение в посочените размери за настоящото производство, поради което не следва да им се присъждат такива разноски.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 27.05.2015г., постановено по в.гр.д.№24/2014г. на Разградски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: