О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1227
София 24.11.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надежда Зекова
ЧЛЕНОВЕ: Веска Райчева
Светла Бояджиева
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 963 по описа за 2010 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от А. п.-гр.В. Т. срещу решение № 49 от 23.03.10г.по в.гр.дело № 67/10г.на В. апелативен съд.Към касационната жалба е приложено изложение за допустимост на касационното обжалване.Касаторът счита,че с обжалваното решение е разрешен материалноправен въпрос от значение за изхода на делото в противоречие с практиката на ВКС,решаван противоречиво от съдилищата и от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.Представя копия от решения на състави на ВКС.
В писмен отговор ответникът по касационната жалба Й. Ц. Й. моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК ,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд,като е отменил частично първоинстанционното решение, е уважил предявения от П. Г. П. против П. на РБ иск с правно основание чл.2 ал.1 т.2 ЗОДОВ до размер на сумата 40 000 лв,представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата 600 лв –обезщетение за имуществени вреди,претърпяни от воденето срещу него незаконно наказателно досъдебно производство,прекратено с влязло в сила Постановление на О. п. -гр.В.Т.,ведно със законната лихва върху сумите,считано от 16.09.08г.до окончателното изплащане.
Основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице,когато с обжалваното въззивно решение ,правен въпрос от значение за изхода на делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС;с тълкувателни решения на ОСГК на ВС,постановени при условията на чл.86 ал.2 ЗСВ/отм./;с тълкувателни решения на ОСГТК,на ОСГК,на ОСТК на ВКС или решение ,постановено по реда на чл.290 ГПК.В случая не се сочи задължителна практика на ВКС по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК,в противоречие с която е да е разрешен правен въпрос от значение за изхода на делото,поради което на това основание не следва да се допуска касационно обжалване.
В разглеждания случай не е налице и основанието за допускане по чл.280 ал.1 т.2 ГПК.Повдигнатият материалноправен въпрос относно определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от водено незаконно наказателно производство по справедливост,е от значение за изхода на спора,но не е разрешен в противоречие със съдебната практика.Противоречива съдебна практика е налице,когато един и същ въпрос е разрешен по различен начин в обжалваното въззивно решение и друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд,въззивен съд или решение на ВКС,постановено по реда на отм.ГПК.Приложените съдебни решения са неотносими,тъй като са постановени по конкретни казуси при различна фактическа обстановка,поради което не могат да обусловят приложението на чл.280 ал.1 т.2 ГПК.В утвърдената съдебна практика се приема,че справедливото обезщетяване,каквото изисква чл.52 ЗЗД,на всички неимуществени вреди,означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията,на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно,а не по общи критерии.Определената сума пари в най-пълна степен следва да компенсира вредите.Пострадалото лице следва,както изисква закона,да бъде обезщетено в пълен и справедлив размер и той е различен за всеки отделен случай.Преценката на доказателствата,въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение,за това какъв следва да бъде размера на обезщетението,може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда,а не на правните такива,поради което не представлява предпоставка за допустимост на касационното обжалване.
Не е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна в създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви ,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.В случая не е посочена противоречива практика на съда по приложение на чл.52 от ЗЗД,която да касае идентични случаи,които да изискват с допускане на касационно обжалване да се извърши еднакво тълкуване на правната норма.Както бе посочено по –горе формиране по вътрешно убеждение на съда решение на размера за дължимото се обезщетение за неимуществени вреди налага индивидуална преценка за всеки отделен случай,а не обща такава за всички случаи,която да възмездява по един и същи начин различни житейски хипотези.
Въз основа на изложеното следва,че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК,поради което не следва да се допуска касационно обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 49 от 23.03.10г.,постановено по в. гр.дело № 67/10г.на В. апелативен съд по жалба на А. п.-гр.В.Т..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.