О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1227
гр.София, 05.11.2015г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на трети ноември , две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
любка андонова
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 4907 по описа за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 23.06.2015г. по гр.д.№253/2015г. на ОС Враца, с което частично е уважен иск с правно основание чл.422 ГПК.
Жалбоподателят – [фирма], чрез процесуалния си представител поддържа, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в отхвърлителната му част, тъй като със същото са дадени отговори на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС и които са разрешавани противоречиво от съдилищата.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил първоинстанционното решение частично е признал за установено, че съществува вземане срещу ответника М. Н. за сумата от 403,79 лв, представляваща ползвана ел. Енергия за периода от 04.12.2012-02.01.2013 г, както и мораторна лихва 37,07 лв върху главницата за периода 12.04.2013 до 13.05.2014 г,ведно със законната лихва от датата на подаване заявлението по чл. 410 от ГПК-26.05.2014 г. Със същото решение съдът като е потвърдил първоинстанционното решение е отхвърлил иска за признаве за установено , че ответника дължи сума над 403,79 лева до 7520,55 лева главница и 718,98 лева лихва.
За да отхвърли предявения установителен иск по чл.422 ГПК, вр. с чл. 79 и 86 ЗЗД, съдът е приел, че страните се намирали в облигационни отношения, които се регулирани от ОУ на договорите за продажба на ел. енергия, като жалбоподателят е изпълнил задължението си да доставка на ел. енергия за периода 05.06.2012 до 02.01.2013 г. Прието е, че при направено възражение от потребителя за неправилно отчетена енергия дружеството- жалбоподател не е действало съгласно Закона за измерванията и изискванията на ОУ на договорите – извършена е само визуална справка , че „липсва пломба на клемния блок“, но не и подмяна и метрологични замервания според законните разпоредби. Установено е от заключение на тройната експертиза пред , че от 04.07.2011 г до 04.06.2012г няма месечно отчитане от страна на Ч. консумирана ел. енергия в процесния имот, няма издавани фактури, като са посочени едни и същи показания в КВтч за цялата година. Прието е, че не е спазен и реда по чл. 16, ал.3 ОУ за отчитане при липса на достъп до средството за търговско измерване, какъвто е настоящия случай , видно от заключение на вещо лице.
Въззивният съд е взел предвид и разпоредбите на Директива 32 /2006г. ЕС на Европейския парламент и на съвета на ЕС -чл. 13 т.2, за това че Държавите-членки гарантират, където е уместно, че сметките за ел. енергия се изготвят от енерго-разпределителните дружества, операторите на разпределителната мрежа и фирмите за търговия с енергия на дребно въз основа на реалното енергийно потребление и информацията е представена по ясен и разбираем начин. Със сметките се осигурява необходимата информация, която да даде възможност на крайните потребители да получат подробно описание на текущите енергийни разходи, като сметките въз основа на действителното потребление следва да бъдат изготвяни толкова често, че да позволят на потребителите да контролират консумацията си на енергия. С оглед на изложените съображения съдът е счел, че потребителят следва да заплати само реално потребената ел. енергия за посочените периоди, поради което искът е частично основателен за сумата от 403,79 лв.
Съдът е изложил съображения и за това, че поради направеното с отговора по 131 ГПК възражение за давност потребената ел. енергия за минало време на процесния електромер преди 05.06.2012 г, но включена в претенцията на дружеството не е дължима от ответника.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК, жалбоподателяте, чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: за това може ли въззивният съд да назначи служебно експертиза и ако заключението е изготвено от вещи лица, които не са компетентни нарушава ли се принципа на чл.7 ГПК, за задължението на съда да изложи собствени мотиви, за това при направено искане следва ли въззивния съд да изготви доклад по делото, както и при направено искане за отвод на вещо лице следва ли съдътт да изиска обяснения на вещото лице относно оснаванията за искания отвод. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК. Представя множество решения на състави на ВКС за задължението на съда да изложи собствени мотиви и доклад, когато такъв не е изготвен от първата инстанция, както и решение от 04.04.2012г. по гр.д.№1243/2011г., ІІ г.о. за действията на съда по назначаване на вещи лица.
При така установените обстоятелства по делото настоящият състав намира, че не следва да допуска касационно обжалване на въззивното решение по поставените от жалбоподателя въпроси. Въпросът за това може ли въззивният съд да назначи служебно експертиза и ако заключението е изготвено от вещи лица, които не са компетентни нарушава ли се принципа на чл.7 ГПК съдът е дал разрешение в съответствие с практиката на ВКС, намерила израз и в постановено по реда на чл.290 ГПК решение № 275 от 21.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2620/2014 г., I г. о., според която съдът може да назначи експертиза с включване на специалисти в областта, от която е необходимо да се използват знания, като я възложи на експерти, компетентни да я изпълнят. В случая въззивният съд е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото е необходимо да бъде излушана експертиза не от вещи лица счетоводители, а от такив с технически знания – електро инжинери. В практикатана на ВКС, застъпена и в решение № 346 от 30.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 810/2010 г., I г. о. И решение № 263 от 30.09.2014 г. на ВКС по гр. д. № 649/2014 г., IV г. о., се прима също така, че съдът е длъжен да формулира предмета и задачата на допуснатата от него експертиза, а не страните, като може и служебно да формулира задача към експертизата във вариант, съобразно противоречивите твърдения, като съдът назначава вещо лице, специалист в дадената област, чрез заключението на което се изяснява възникналия по делото въпрос.
В съответствие с практиката на ВКС съдът е дал отговор и на въпросите за задължението на съда да изложи собствени мотиви, за това при направено искане следва ли въззивния съд да изготви доклад по делото. В т.2 на ТР№1/2013г. ОСГ ТК на ВКС е прието, че въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото. Прието е също така, че в случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. В случая въззивният съд не е констатирал такива нарушения на първоинстанционния съд във връзка с доклада, които да налагат той да изготви такъв. Само когато, във въззивната жалба е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, той е длъжен да даде нови указания като изготви свой доклад.
Що се касае до въпроса при направено искане за отвод на вещо лице следва ли съдътт да изиска обяснения на вещото лице относно оснаванията за искания отвод настоящият състав намира, че същият не съставлява основание за допускате на касационно обжалване по смисъла на т.1 от ТР№1/2009г. ОКГ ТК на ВКС, тъй като не е обусловил решаващите изводи на съда за чадтична основателност на предявения иск. Направеният такъв за едно от вещите лица, в приетата от въззивния съд тройна тахническа ескпертиза, не е бил приет , но съдът е формирал своите изводи за основателност на претенцията като е преценил заключението на тройната техническа еспертиза в съвкупност с останалите събрани по делото доказателства. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните поделото доказателства. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Когато страната не посочи въпрос от значение са спора това само по себе си е достатълно основание за недопускане на касационното обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 23.06.2015г. по гр.д.№253/2015г. на ОС Враца в обжалваната му част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: