Определение №1227 от 6.11.2014 по гр. дело №3927/3927 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1227

София, 06.11.2014 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на девети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев

изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 3927 по описа за 2014 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение от 29.01.2014 година по гр.д. № 5659/2013 година на Софийски градски съд е потвърдено решение № ІІ-69-3 от 21.02.2013 г. по гр.д. № 44546/2012 г. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 КТ, предявени от Г. М. М. от [населено място] против А. „М.”, [населено място]. В решението е прието за установено, че ищецът е работел по безсрочно трудово правоотношение на длъжност „младши митнически специалист” в Митница Пловдив към А. „М.” до 25.07.2012 г., когато трудовото правоотношение е било прекратено от работодателя на основание чл. 325, ал. 1, т.12 КТ със заповед № 7458 от 23.07.2012 г. поради определяне на длъжността за заемане от държавен служител. Прието е, че уволнението е извършено законно, след като с ПМС № 129 от 26.06.2012 г. е бил приет нов класификатор на длъжностите в администрацията, в който е било предвидено, че длъжността „инспектор” в А. „М.” ще се заема по служебно правоотношение и е била утвърдена Наредба за прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията, в която (§ 9, ал.1 ПЗР) е било предвидено, че служителите, заемащи по трудово правоотношение длъжностите „главен митнически специалист”, „старши митнически специалист” и „младши митнически специалист” в А. „М.” се преназначават на длъжност „инспектор” по служебно правоотношение при условията и по реда на § 36 ПЗР ЗИДЗДС. Прието е, че систематичното тълкуване на отменения и действащия класификатор за длъжностите и разпоредбата на § 9, ал.1 ПЗР НПКДА, води до несъмнения извод, че с приемането на Наредбата, целта на законодателя е била закриването на трите длъжности, независимо от погрешното посочване на длъжността „младши митнически специалист” като „митнически специалист” (каквато длъжност не е съществувала в отменения Единен класификатор на длъжностите в администрацията), която техническа грешка е била отстранена с поправка на акта, извършена при условията на чл. 42, ал.1 ЗНА с публикация в ДВ, бр. 75 от 02.10.2012 г., както и че последващите уволнението действия – назначаването на лицето по служебно правоотношение или отказ за това, нямат отношение към фактическия състав на чл. 325, ал.1, т.12 КТ. Предявените искове за отмяна на уволнението и за възстановяване на заеманата длъжност са отхвърлени като неоснователни.
Касационна жалба против решението на Софийски градски съд с оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила от Г. М. М.. Поддържа се, че касационно обжалване следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по обуславящия изхода на делото въпрос: законно ли е уволнение, извършено въз основа на § 9, ал.1 ПЗР НПКДА, приета с ПМС 129 от 20.06.2012 г. по отношение на длъжност, която в Наредбата не е определена за заемане от държавен служител – длъжността е включена в приложното поле на § 9, ал.1 ПЗР НПКДА с поправка, публикувана на 02.10.2012 г., която не е била действаща към момента на уволнението, както и по въпроса подлежи ли на съдебен контрол в рамките на спор за незаконно уволнение по чл. 325, ал.1, т.12 КТ обстоятелството дали уволнения служител е преминал на работа по служебно правоотношение по ЗДСл.
Ответникът по касационната жалба А. „М.” не взема становище
. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд.
Въпросът законно ли е уволнение, извършено въз основа на § 9, ал.1 ПЗР НПКДА, приета с ПМС 129 от 20.06.2012 г. по отношение на длъжност, която в Наредбата не е определена за заемане от държавен служител не е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Несъмнено е, че основанието за прекратяване на трудовия договор по чл. 325, т. 12 от КТ е налице от момента, в който е прието валидно решение от компетентния орган за определяне на съответната длъжност за заемане от държавен служител. С § 9, ал.1 ПЗР НПКДА, приета с ПМС 129 от 20.06.2012 г., наред с длъжностите „главен митнически специалист” и „старши митнически специалист”, за заемане по служебно правоотношение е определена и длъжността „младши митнически специалист” в А. „М.”, независимо от допуснатата техническа грешка в наименованието и, отстранена впоследствие по реда на чл. 42 ЗНА. Точният смисъл на акта до поправката му може да бъде изведен чрез тълкуване, а действията, извършени въз основа на правилния текст са законосъобразни, който извод е формиран и в обжалваното въззивно решение.
Неоснователен е и доводът за допускане на касационно обжалване по въпроса кои са подлежащите на установяване факти по иск за оспорване законността на уволнение, извършено на основание чл. 325, ал.1, т.12 КТ. По повдигнатия въпрос е формирана съдебна практика, основания за промяна на която не са налице. Обжалваното въззивно решение е постановено в съответствие с установената съдебна практика, съгласно която единствената предпоставка за законно упражняване на правото на уволнение на работодателя е длъжността да е определена за заемане от държавен служител. Спорът за предпоставките за заемане на длъжността по ЗДСл. не е трудов, тъй като касае възникването на новото служебно правоотношение. Предпоставките за встъпване в това правоотношение не са относими към предмета на трудовия спор по чл. 325, ал. 1, т. 12 от КТ, нито гражданският съд следва да приема инцидентно произнасяне по тях, когато е поставен въпрос за прекратително основание по Кодекса на труда. В този смисъл решение № 405 от 28.06.2010 г. по гр.д. № 773/2009 г.; ІІІ г.о.; решение № 232 от 22.10.2010 г. по гр.д. № 392/2009 г. на ІІІ г.о.; решение № 110 от 09.06.2011 г. по гр.д. № 329/2010 г. ІV г.о.; решение № 268 от 21.11.2011 г. по гр.д. № 1414/2010 г. ІІІ г.о. на Върховния касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 29.01.2014 година по гр.д. № 5659/2013 година на Софийски градски съд, ІІІ „в” граждански състав.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top