О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1227
София, 15.12.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 13 декември 2011 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 1512/2010 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 2 от 09.02.2010 г. по в.гр.д. № 819/09 г. на Пернишкия окръжен съд е потвърдено решение № 276 от 23.12.2008 г. по гр.д. № 615/08 г. на Радомирския районен съд, поправено с решение № 517 от 25.08.2009 г. по същото дело, с което е отхвърлен искът за делба на УПИ ІХ-346, 346а в кв. 29 по плана на [населено място], целият с площ 1059 кв.м, заедно с построената в този имот паянтова жилищна сградата, между Б. И. Х., В. И. Г. и Л. В. М..
В срока по чл. 283 ГПК против въззивното решение е подадена касационна жалба от адв. Бл. Б. като пълномощник на Б. И. Х.. В жалбата са изложени доводи за неправилност на въззивното решение поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд не е обсъдил всички факти и обстоятелства, които са от значение за повдигнатия спор и е направил необоснован извод, че процесният недвижим имот не подлежи на делба.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба се сочи, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване, тъй като Пернишкият окръжен съд се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС и който е от съществено значение за точното прилагане на закона- основания по чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК.
Ответниците по касация В. И. Г. и Л. В. М. в писмен отговор на касационната жалба изразяват становище, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе относно допускане на въззивното решение до касационно обжалване, взе предвид следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че процесният УПИ ІХ- 346, 346а в кв. по плана на [населено място], е съсобствен между съделителите, като съсобствеността е възникнала по регулация. Б. И. Х. се легитимира като собственик по дарение на имот пл.№ 346, а имот пл.№ 346а е съсобствен между съделителите В. Г. и неговата дъщеря Л. М.. В урегулирания имот са построени две жилищни сгради, които са индивидуална собственост на собствениците на включените в него два имота и се владеят от тях. Оттук съдът е заключил, че в имота е налице етажна собственост, поради което теренът е изгубил своята самостоятелност и се е превърнал в обслужваща жилищните сгради обща част и по аргумент от чл. 38, ал.3 ЗС делбата му е недопустима.
Процесуалноправният въпрос, по който се иска въззивното решение да бъда допуснато до касационно обжалване, е свързан със задължението на съда да обсъди всички факти и обстоятелства, които са от значение за разрешаване на повдигнатия спор. Въпросът е поставен без да се мотивира значението му за изхода на спора с посочване на онези факти и обстоятелства, които според касатора въззивният съд не е взел предвид и които биха довели до други фактически и правни изводи. След като по делото е било установено, че УПИ ІХ- 346,346а е образуван като съсобствен по регулация при действието на З./ отм./, въззивният съд е изследвал собствеността върху включените в него имоти и жилищните сгради, в резултат на което е достигнал до извод, че в съсобствения парцел е създадена хоризонтална етажна собственост, поради което земята представлява обща част по смисъла на чл. 38, ал.1 ЗС и затова не може да се дели. Следователно, въззивният съд е не е процедирал в нарушение на съдебната практика, посочена от касатора, тъй като е направил своите фактически и правни изводи относно релевантните за спора факти. Поради това не е налице соченото основание по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване по този въпрос.
В изложението по чл. 284, ал.3,т.1 ГПК не е формулиран ясно материалноправният въпрос, който касаторът счита, че е разрешен с обжалваното решение в противоречие с практиката на ВКС. Цитирани са отделни изречения от решения на ВКС, които не са свързани с конкретиката на настоящия казус, а касаят най- общо възможността за разглеждане в делбеното производство на спорове, които имат преюдициално значение за делбата. Следва да се посочи, че конкретно по въпроса за делба на парцели, съсобствени по регулация, предназначени за малкоетажно или средноетажно строителство, в които има сгради, изключени от съсобствеността, съществува задължителна съдебна практика – ППВС № 2/1982 г., с която въззивният съд се е съобразил.
По изложените съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2 от 09.02.2010 г. по в.гр.д. № 819/09 г. на Пернишкия окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: