ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1227
София, 03 септември 2009 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти август 2009 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимира Харизанова
ЧЛЕНОВЕ: Борислав Белазелков
Албена Бонева
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 795 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Пернишкия окръжен съд от 19.11.2008 г. по гр.д. № 805/2008, с което е отменено решението на Пернишкия районен съд от 10.07.2008 г. по гр.д. № 2998/2008, като са отхвърлени предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ.
Недоволен от решението е касаторът Г. И. Я., представляван от адв. Я от ПАК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за необходимостта в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание да бъдат посочени конкретните факти, въз основа на които работодателят е приел, че е извършено нарушение на трудовата дисциплина и датата, на която е извършено нарушението, които са решени в нарушение на практиката на Върховния касационен съд и се разрешават противоречиво от съдилищата.
Ответникът по жалбата “Т” Е. , П. не е представил становище, което отговаря на изискванията на чл. 287 вр.чл. 284 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първите два иска са неоценяеми, а третият – обусловен от първия, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатият материалноправен въпрос обуславя крайното решение, но той не е разрешен в нарушение на задължителна практика на Върховния касационен съд нито не се разрешава противоречиво от съдилищата (чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК).
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е събрал старо желязо от територията на предприятието на работодателя и е искал да го изнесе в чувал, но е бил задържан от охраната. В писмените си обяснения ищецът признава провинението си и изразява съжаление за случилото се. Трудовото правоотношение е прекратено поради злоупотреба с доверието на работодателя. В акта за прекратяване на трудовото правоотношение са посочени нарушителя, нарушението, и кога е извършено, наказанието и законовият текст, въз основа на който се налага.
Касаторът не е посочил задължителна практика на Върховния касационен съд, според която актът за налагане на дисциплинарно наказание трябва да има друго съдържание. В посочената от него съдебна практика същият материалноправен въпрос е разрешен безпротиворечиво – във всички съдебни решения е прието, че конкретните обстоятелства трябва да бъдат посочени така, че да е ясно, какво е нарушението, а времето на извършването му – доколкото това е спорно и е необходимо, за да се установи спазването на сроковете за налагане на дисциплинарното наказание. В случая нарушението е констатирано с акт, който не е необходимо да бъде възпроизведен в акта за налагане на дисциплинарното наказание и прекратяване на трудовия договор и в писмените обяснения на работника.
Ответникът по касацията не претендира разноски в касационното производство.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Пернишкия окръжен съд от 19.11.2008 г. по гр.д. № 805/2008.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.