1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1228
гр.София, 05.11.2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
при секретаря……………….и в присъствието на прокурора…………..
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 4705 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по жалба на О. д. к. – П., чрез процесуалния му представител адв. Д.Е., срещу Решение № 657/11.04.2013г. постановено по възз.гр.д.№2119/2012г. на Окръжен съд – Пловдив, с което е отменено Решение №1070/06.06.2010г. по гр.д.№5027/ 2009г. на РС-Пловдив и са уважени предявените от А. А. К. обективно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ за отмяна на уволнението, възстановяване на заеманата до уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение по чл.225 ал.1 КТ. В жалбата се сочи, че атакуваният съдебен акт е незаконосъобразен и необоснован, поради което се иска неговата отмяна.
В изложението на основанията за касационно обжалване са релевирани доводи за допускане на касационния контрол в хипотезите на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК по следните въпроси: 1/Приложим ли е чл.123 КТ в случаите на създаване с индивидуален административен акт – Заповед на Министъра на образованието и просветата по чл.10 ал.5 ЗНП – на ново общинско обслужващо звено в сферата на народната просвета, при положение, че в заповедта не е посочен правоприемник на предишната закрита структура; 2/Ако върху заповедта на министъра, като административен акт, е осъществен съдебен контрол от административния съд, допустим ли е такъв контрол от общия граждански съд относно основанието за прекратяване на трудовите правоотношения с работниците, щом то е посочено в административния акт; 3/ Пасивно легитимиран ли е новообразуваният правен субект да отговаря по исковете на уволнените на основание чл.328 ал.1 т.1 КТ работници и служители. По първите два въпроса касаторът сочи, че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като „липсвала съдебна практика“, а освен това и „въззивният съд не се е произнесъл“ по поставените проблеми. По отношение на третия въпрос, касаещ пасивната легитимация в процеса, страната счита, че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК, като представя съдебни решения на състави на ВКС.
Ответната страна по жалбата в писмения си отговор поддържа становище, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване. По отношение на първите два въпроса се сочи, че същите не са били предмет на делото и поради това не могат да обосноват касационно основание по чл.280 ал.1 ГПК; а по отношение на третия въпрос се изтъква, че решението на въззивния съд е постановено в съгласие с ТР №1/30.03.2012г. на ОСГК и със задължителното разрешение, дадено от касационната инстанция при предишното разглеждане на делото.
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което е допустима.
За да уважи предявените от А. К. искове по чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ, въззивният съд при съобразяване на дадените задължителни указания от ВКС в отменителното решение №190/ 02. 07. 2012 г. по гр.д.№1451/2010г., при първоначалното разглеждане на делото, е приел, че уволнението на ищеца е извършено незаконно на посоченото в заповедта на работодателя основание – чл.328 ал.1 т.1 КТ – закриване на предприятието. Посочено е, че закритият Център за учебно-техническо и научно творчество /Ц./ – П. и новосъздаденият О. д. к. /О./ са общински обслужващи звена по чл.10 ал.4 ЗНП, които съгласно чл.10 ал.5 /сега ал.6/ ЗНП се откриват, преобразуват и закриват със заповед на Министъра на образованието по предложение на общинския съвет. Със Заповед №РД – 14-60/05.05.2000г. на Министъра на МОН, влязла в сила на 02.04.2003г. /след обжалването й по административен ред/ е закрит Ц., като е разпоредено трудовите правоотношения да бъдат уредени при условията на чл.328 ал.1 т.1 КТ. Със Заповед на МОН №РД – 14-60/05.05.2003г. /месец след влизане в сила на заповедта за закриване на Ц./ въз основа на решение на Общинския съвет е открит О. П. като обслужващо звено, със същия предмет на дейност, с първоначален щат от 63 бр., а впоследствие увеличен на 93 бр. – толкова, колкото е общия щат на закрития Ц. и на още две закрити по същото време звена – Център за работа с деца и Ученическа спортна школа. Въз основа на събраните по делото доказателства и заключението на съдебно-икономическата експертиза, въззивната инстанция е направила извод, че дейността на закрития Ц. е преминала като вид учебни занятия и предмети към О.. Последното има по-широк предмет на дейност, приело е материалните активи на Ц., а след решение на общинския съвет служителите на закритото звено са преминали в новосъздаденото. Поради това е направен извода, че не е осъществено основанието за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца – „закриване на предприятието“.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че въззивното решение на Пловдивския окръжен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Повдигнатите в изложението към касационната жалба въпроси №1 и №2 не са от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, а по въпрос №3 съдебният акт е съобразен със задължителните указания на ВКС в решението му по чл.290 ГПК при първото касационно обжалване и с ТР №1/30.03.2012г. на ОСГК. В. решение е постановено в съответствие с установената практика по приложението на чл. 328 ал. 1 т. 1 КТ, съгласно която закриване на предприятието е налице, когато дейността на предприятието – работодател е реално преустановена; когато не се касае за преустройство, с което при нова правно-организационна форма дейността продължава да бъде осъществявана. При закриването на предприятие предметът на дейност, с оглед на който то е създадено и за реализирането на който са сключени трудовите договори вече не съществува и поради това те се явяват ненужни. Преструктуриране или реорганизация представлява сливане, вливане, отделяне или разделяне на дейността на предприятието или на част от нея, без тя да се преустановява, поради което тези хипотези нямат отношение към основанието за уволнение по чл. 328 ал. 1 т. 1 КТ. В съответствие с тази установена съдебна практика е произнесено въззивното решение.
Съгласно т.1 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС правен въпрос, който може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване е само този, отговорът на който обуславя въззивното решение. В конкретния случай въпроси №1 и №2 от изложението на касатора не са били предмет на разглеждане нито в първоинстанционното, нито във въззивното производство и по тях съдът не се е произнасял /както и сам касаторът посочва в изложението си по чл.284 ал.3т.1 ГПК/. Поради това няма никакво значение дали тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, каквото основание за касационен контрол се поддържа. Въззивната инстанция е направила извод за наличие на правоприемство между закрития Ц. и О., който факт подлежи на изследване и установяване в процеса по трудовия спор и на тази база е приела, че правоотношенията с работниците от Ц. се уреждат по правилата на чл.123 КТ, респ., че не е осъществено основанието за прекратяване на трудовия договор с ищеца по чл.328 ал.1 т.1 КТ. Без значение е дали това правоприемство изрично е посочено в акта на съответния административен орган за закриване на структурата, или не. По въпрос №3, касаещ надлежната пасивна легитимация на ответника, както се посочи, въззивното решение е постановено при съобразяване на задължителните указания на ВКС в отменителното решение и в съгласие с ТР №1/30.03.2012г. на ОСГК. Представените от касатора съдебни решения не могат да обосноват основание за касационен контрол по чл.280 ал.1 т.2 ГПК, при наличие на прието ТР, задължително за всички съдилища, с което противоречията в съдебната практика са преодолени и е дадено задължително тълкуване на поставения правен въпрос.
При този изход на делото и на основание чл.78 ал.3 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените в производството по чл. 288 ГПК съдебни разноски в размер на 2000 лева, съставляващи изплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №657/11.04.2013 г. постановено по възз. гражданско дело № 2119/2012г. на Пловдивския окръжен съд.
ОСЪЖДА О. д. к. – П., със седалище и адрес на управление – [населено място], [улица], представляван от директора Л. С., да заплати на А. А. К. от [населено място], с ЕГН – [ЕГН], със съдебен адрес – [населено място], Д. ц.„Е“, [улица] ет. офис , сумата 2000 лева разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.