4
Определение на Върховния касационен съд IІІ г.о. Стр.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1228
С., 06.12. 2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІI г.о. в закрито заседание на тридесети октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Богданова
С. Димитрова
като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д. № 5388 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Министерство на отбраната, подадена от юрисконсулт Я. срещу въззивно решение от 22.04.2013 г. по гр.д. № 7922/2012 г. на Софийски градски съд, с което като е потвърдено решение № ІІ-62-85 от 8.03.2012 г. по гр.д. № 34333/2011 г. на Софийски районен съд са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу М. Х. И. искове с правна квалификация чл.207, ал.1, т.2 КТ – констатирани с Акт за начет от 16.05.2005 г. в поделение 34340 – Г. Баня липси на квартирно имущество и строителни материали в склад с видове имущества в групата за съхранение на НЗ техника, въоръжения и имущества за периода от 1.01.2002 г. до 9.05.2005 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и сумата 6 669.19 лв.- мораторна лихва върху главницата за периода 11.05.2005 г. до 9.08.2011 г.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по процесуалноправния въпрос срокът по чл.131 ГПК може ли да се определи повторно от датата на назначаване на особен представител, при положение, че съобщението до ответника, че същият е започнал да тече, е връчено и в този срок не е постъпила молба нито за спирането му, нито за удължаването му. Поддържа се, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба М. Х. И. в писмения отговор, подаден чрез адвокат Н. А. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Излага съображения, че формулираният в изложението въпрос не е обусловил изхода на делото.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното решение Софийски градски съд е приел, че предявените от Министерство на отбраната искове са неоснователни, тъй като ищецът не е ангажирал доказателства във връзка с извършена инвентаризация и с предаване на имуществото в ревизирания склад, което е било зачислено на ответника, доколкото същият е на тази длъжност от 16.05.2003 г., а ревизирания период е от 1.01.2002 г., респ. доказателства от които се установява размерът на получените от него през 2003 г. в качеството му на отчетник на стоково-материални ценности, находящи се в склада. Приел е, че не е установено констатираните в размер на 8 404.35 лв. вреди да са в причинна връзка с поведението на ответника, поради което искът по чл.207, ал.1, т.2 КТ подлежи на отхвърляне. Предвид акцесорността на иска по чл.86, ал.1 ЗЗД и обусловеността му от изхода по главния иск, той също подлежи на отхвърляне като неоснователен.
По поставения в изложението правен въпрос- налице ли е процесуална възможност срокът по чл.131 ГПК да се определи повторно от датата на назначаване на особен представител, при положение, че съобщението до ответника, че същият е започнал да тече, е връчено и в този срок не е постъпила молба нито за спирането му, нито за удължаването му не е налице общото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Този въпрос не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд за неоснователност на исковете. Съображенията на съда за да отхвърли исковете са, че ищецът не е ангажирал доказателства във връзка с извършена инвентаризация и с предаване на имуществото в ревизирания склад, което е било зачислено на ответника, доколкото същият е бил на тази длъжност от 16.05.2003 г., а ревизирания период е от 1.01.2002 г., респ. доказателства от които се установява размерът на получените от него през 2003 г. в качеството му на отчетник стоково-материални ценности, находящи се в склада. Съгласно даденото в т.1 на ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода на делото, е този който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. К. е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл.284, ал.3 ГПК, като може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 22.04.2013 г. по гр.д. № 7922/2012 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: