ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1228
София, 03 септември 2009 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и шести август 2009 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимира Харизанова
ЧЛЕНОВЕ: Борислав Белазелков
Албена Бонева
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 893 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Видинския окръжен съд от 13.02.2009 г. по гр.д. № 381/2008, с което по реда на чл. 218з ГПК (отм.) са уважени предявените искове по чл. 135 ЗЗД.
Недоволни от решението са касаторите В. К. К., М. Т. М. – К. и Б. С. Б., представлявани от адв. С от ВАК, които го обжалват в срок, като считат, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за задължението на съда да посочи правната квалификация и разгледа предявения иск и по материалноправните въпроси, кога прехвърлителят по разваления алеаторен договор придобива качеството кредитор, което му позволява да претендира относителната недействителност на сделка, с която приобретателят е отчуждил прехвърления имот и какво е правното значение на знанието на третото лице и на намерението му, които са решени в нарушение на практиката на Върховния касационен съд, разрешават се противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответницата по жалбата С. К. Ф., представлявана от адв. И от ВАК, я оспорва, като счита че повдигнатите въпроси, доколкото имат отношение към предмета на делото, са разрешени в съгласие с трайно установената практика на съдилищата.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че обжалваемият интерес от делото пред въззивната инстанция не е под 1.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че първите двамата ответници са прехвърлили на последния ответник процесния имот след като са престанали да изпълняват алеаторния договор и след като в присъствието на последния ответник са били предупредени, че, ако не започнат да го изпълняват, договорът ще бъде развален.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатите процесуалноправни и материалноправни въпроси обуславят крайното решение, но те не са решени в нарушение на практиката на Върховния касационен съд. В изложението към касационната жалба не е посочена и не съществува задължителна практика на Върховния касационен съд, в която някой от повдигнатите въпроси да е решен по различен начин. Тези въпроси не се разрешават противоречиво от съдилищата. В посочените решения на Върховния касационен съд са решени други въпроси, а съществувалата инцидента практика в посоченото решение № 2/03.01.1964 по гр.д. № 106/1963 ОСГК, че с павлов иск разполага само кредиторът на парично вземане, е изоставена с поредица от Постановления на Пленума на Върховния съд и Тълкувателни решения на ОСГК. Повдигнатите процесуалноправни и материалноправни въпроси нямат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като по тях съществува трайно установена практика, която по същество е съобразена от въззивния съд.
Прехвърлителят по алеаторен договор придобива правото да иска развалянето му и връщане на имота (става кредитор) от момента на първото неизпълнение. В случая договорът е сключен на 27.03.2000 г., изпълнението му е преустановено същата година, а оспорваните сделки са извършени през 2005 г. Моментът на предявяването на иска за разваляне на алеаторния договор е без правно значение. Правно значение има вписването на исковата молба (в случая тя е вписана на 31.03.2006 г.), но това обстоятелство има значение за допустимостта на павловия иск. Павловият иск е недопустим, ако увреждащата сделка е извършена след вписването на исковата молба за разваляне на алеаторния договор. Интерес от павловия иск съществува и той е допустим, само ако увреждащата сделка е извършена преди вписването на исковата молба за разваляне на алеаторния договор. Знанието на третото лице има значение за основателността на павловия иск, когато увреждащата сделка е извършена след възникването на качеството кредитор (първото неизпълнение), а намерението му има значение, ако увреждащата сделка е извършена преди възникването на качеството кредитор (докато задълженията по алеаторния договор са изпълнявани надлежно). Съдът не е обвързан от посочената от ищеца правна квалификация на предявените искове, той е длъжен служебно да я определи сам и разгледа исковете според фактите и обстоятелствата, посочени като основание, и искането, съдържащо се в петитума на исковата молба. Съдът е обявил втората увреждаща сделка за недействителна, като е приел, че тя е извършена с цел да бъде увреден кредитора. Целта за увреждане включва знанието за увреждането.
На ответницата по касацията следва да бъде присъдена сумата 170,00 лева разноски в касационното производство, както се претендират.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Видинския окръжен съд от 13.02.2009 г. по гр.д. № 381/2008.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.