3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 1229
София,16.12.2011г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и единадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕ НОВЕ.: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 765 / 2011 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл.288 ГПК.
В. Г. В., Г. В. В. , Д. И. П., М. Д. М., С. Ж. С. , С. С. С., Добра П. Д. и С. М. М. са обжалвали въззивното решение на Добричкия окръжен съд № 71 от 02.03.2011г. по гр.д.№ 9/2011г.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл.284 ГПК и не е налице изключението на чл.280 ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Ответникът П. И. Г. е подал писмен отговор, в който изразява становище, че не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
С обжалваното решение е потвърдено решението на Районен съд Балчик № 128 от 18.10.2010г. по гр.д.№ 4/2010г. по допускане на делбата.
В изложението за допускане на касационното обжалване се поддържа, че същественият за изхода на делото въпрос е дали преживялата съпруга на наследник, сключила последващ граждански брак наследява новооткритото наследство по смисъла на чл.91а ЗН на наследодател на първия си съпруг. Според касаторите този въпрос не е разгледан в ТР 1/1998г. на ВКС, ОСГК и това обуславя основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Поставеният въпрос е относим към правата на И. П., която е снаха на общия наследодател Н. С. Г. и преживяла съпруга на сина му П. Г. , починал през 1965г. Изводът на съда , че тя е наследила своя съпруг независимо от сключването на последващ брак попада точно в разгледаните в ТР 1/2008г. на ВКС, ОСГК хипотези. Правото на наследяване е регламентирано с императивни правни норми в ЗН, който в чл.5-9 определя кои са наследниците в отделните редове и какви са техните части. Съпругата съгласно чл.9 ЗН наследява успоредно с останалите наследници по закон. Изключването й от кръга на законните наследници е предвидено единствено в чл.9а ЗН, която има обратно действие. В ТР 1/1998г. на ВКС, ОСГК е дадено тълкуване както на чл.9а ЗН и употребеното в него понятие „последващ съпруг“ , така и на кръга на наследниците, призовани да наследят новооткритото наследство и момента на определянето му. В случая касаторите не твърдят, че И. П. е последваща по смисъла на чл.9а ЗН съпруга, а и в ТР 1/1998 г. изрично е посочено, че то е относимо към наследството на лицето, от което имотите са одържавени и не се прилага в наследствените колена, за което се спори в настоящия процес. На следващо място в тълкувателното решение е прието, че кръгът на наследниците на възстановената собственост се определя към момента на смъртта на лицето, когато по принцип се открива неговото наследство на основание чл.1 ЗН, а не към момента на реституцията, с която се свързва новооткритото наследство. Ето защо тълкуването на въззивния съд в обжалваното решение, че сключването на последващ брак не е изключило съпругата от кръга на призованите към наследяване на първия й съпруг и не е налице основанието на чл.280ал.1 т.3 ГПК, както се поддържа от касаторите, нито основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, тъй като задължителната практика на ВКС е съобразена.
Вторият поставен от касаторите въпрос от кой момент се придобива правото на собственост върху имоти, които се възстановяват чрез план за земеразделяне в случаите, когато решението е постановено преди протокола за определяне на земите , които ще се възстановяват по този ред не е разглеждан от въззивния съд , а и самите касатори не обясняват какво е неговото значение за спора. Въз основа на доводите в касационната жалба би могло да се приеме, че при изместване на конститутивното действие на решението на ОСЗ към момента на определяне на земите, възстановявани по реда на чл.14 ал.1 т.3 ЗСПЗЗ, който следва откриването на наследството на И. П., завещанието й не би породило правно действие на основание чл.19 ал.1 ЗН , но това би било така само ако е направен завет. В случая районният съд е приел, че завещанието е универсално , във въззивната жалба липсва довод за неправилност на този извод , следователно на основание чл. 269 ГПК въззивният съд не е имал основание да се произнася по характера на завещанието и за правните му последици. Поставеният за пръв път пред касационната инстанция правен въпрос не може да бъде обуславящ за спора, защото по него липсват мотиви на въззивния съд – той нито се е произнасял по него, нито е бил длъжен да се произнесе, следователно не е налице общото основание на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Добричкия окръжен съд № 71 от 02.03.2011г. по гр.д.№ 9/2011г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: