О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 123
гр. София,01.03.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на двадесет и пети февруари, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЙОНКОВА
НИКОЛАЙ МАРКОВ
като разгледа докладваното от съдия Марков ч.т.д.№3556 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] срещу определение №122 от 19.08.2015 г. по ч.т.д.№190/2015 г. на АС Велико Търново. С обжалваното определение е потвърдено определение №442 от 02.06.2013 г. по т.д.№42/2015 г. на ОС Плевен, с което производството по т.д.№42/2015 г. на ОС Плевен е прекратено по отношение на ответника Д. К. Б., а в останалата му част е изпратено по подсъдност на Софийски градски съд.
В частната касационна жалба се излагат съображения за неправилност на определението, като в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, като обосноваващ допускането на касационно обжалване е поставен следния въпрос: Кой е правно релевантният момент, към който следва да бъде преценявана основателността на направения избор от страна на ищеца в хипотезата на чл.116 от ГПК – Дали това е моментът на подаване на исковата молба или последващ момент, в който производството спрямо ответника, по чиито съдебен адрес е предявен иска, е прекратено като недопустимо, за който въпрос се поддържа наличие на селективните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК, поради решаването му в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение №72 от 10.03.2014 г. по гр.д.№2996/2013 г. на ВКС, ГК и поради значението му за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма] навежда съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата.
Ответникът Д. К. Б. не заявява становище по частната касационна жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че ответникът Д. Б. не е пасивно процесуалноправно легитимиран да отговаря по предявения от [фирма] срещу него и срещу [фирма] иск по чл.124 от ГПК, вр. чл150 от ЗЗД за установяване, че поради погасяване на вземането на банката, произтичащо от договор за банков кредит, е погасено и учреденото в полза на същия ответник ипотечно право върху собствен на ищеца недвижим имот. В този смисъл и тъй като седалището на ответника юридическо лице е в [населено място], съдът е направил извод, че направеното в срок от банката възражение за местна неподсъдност е основателно, поради което е потвърдил първоинстанционно определение.
С оглед изложените в обжалваното определение мотиви, настоящият състав намира, че формулираният в изложението въпрос не е обусловил правната воля на въззивния съд, респективно не се обосновава наличието на общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК. Както бе посочено, в случая, предвид направения извод за недопустимост на предявения срещу ответника Б. иск /по отношение на който извод в изложението по чл.284, ал.3 от ГПК не са формулирани каквито и да е било въпроси/, по същество е отречено приложението на разпоредбата на чл.116 от ГПК и възможността на ищеца да упражни право на избор на местна подсъдност /с оглед което е уважено своевременно направеното възражение по чл.119 от ГПК/, в който смисъл въпросът за момента на осъществяване на преценка за основателността на направен от ищеца избор в хипотезата на чл.116 от ГПК, изобщо не е обсъждан от въззивния съд.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №122 от 19.08.2015 г. по ч.т.д.№190/2015 г. на АС Велико Търново.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.