4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 123
С., 10,02,2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., първо търговско отделение, в закрито заседание на седми февруари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело № 38/2011 година.
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба [фирма] –[населено място] против определение № 254 от 13.08.2010 г. по ч.гр.дело №514/2010 г. на П. окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане №117 от 17.05.2010г. по гр.д. 52/10г. на ТрРС.
Ответникът по частната жалба- А. С. В. от[населено място] не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
Разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК обвързва допускането до разглеждане на частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В своето изложение, касаторът е поискал на основание чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК да бъде допуснато обжалваното определение до касационно обжалване. Посочил е, че акта на въззивния съд бил в противоречие с практиката на съдилищата , „ включително и с практиката на ВКС”. Накратко е посочено още, че извлечението от счетоводните книги, изходящо от „О. Б. Б.” АД се изработвало по образец и при депозирането на всички заявления бил използван този вид извлечение.Посочено е още, че други състави на ТрРС, както и „ всички районни съдилища в страната” „безотказно” издавали заповеди за изпълнение въз основа на същия вид извлечения от счетоводните книги. Отбелязано е, че също така че се прилага определение №174 /10г. на ВКС, Іт.о..Страната е заявила, че РС – Трън и ОС –[населено място] „ въвеждали изискването за задължителни реквизити на извлечението на счетоводни книги, което противоречи на българското законодателство”., като е възпроизведен текста на чл.280, ал.1 т.3 ГПК. Лаконично е отбелязано, че въпросът дали следва в извлечението от счетоводните книги на една банка да се посочват данни изисквани от ОС – Перник и РС – Трън / неуточнени/ бил от съществено значение за точното прилагане на закона. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК. Той не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, съобразно изискването на чл.280, ал.1 ГПК- а именно такъв, който е включен в предмета на спор и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело –изрично т.1 ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г. Поставянето на правен въпрос е задължение на касатора, а липсата му е самостоятелно основание за недопускане на обжалвания акт до касационно обжалване тъй като не е налице общото основание изискуемо от чл.280, ал.1 ГПК.
Касаторът е сочил за налични основанията по чл.280, ал.1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Освен, че не е поставен правен въпрос, по отношение на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК страната не е развила каквито и да било доводи- не е сочила и задължителна практика, която би могла да се свърже с него– арг. т.2 ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г. Следователно, дори и да беше поставен правен въпрос, обсъжданото основание не е установено. Основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, съобразно т.3 на цитираното тълкувателно решение изисква установеност на противоречие при разрешаване на правния въпрос с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на ВКС, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос. Следователно, не съставляват практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК представените от касатора кс. копия на заповеди за изпълнение на парично задължение, заявления и извлечения от счетоводните книги и др. Освен това лаконично посоченото, че всички съдилища приемали извлеченията от книгите на О. е ирелевантно не само поради това, че е неотносимо към извлечението от книгите на касатора – [фирма] , но и поради това, че няма правна релевантност към основанията по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като най –общо може да бъде квалифицирано като оплакване за неправилност на акта на въззивния съд. Приложеното и цитирано определение на ВКС, третира различна фактическа обстановка, касае извлечения от книгите на друга банка и в този смисъл, няма никаква относимост дори към изложените от страната твърдения, обективиращи оплакване за неправилност на акта и поради това и неотносими към условията визирани в чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК/ чиято норма текстово е възпроизвел касатора/, предполага обосноваване от негова страна, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г.С оглед разгледаното правно съдържание на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК страната не е изложила доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба.
Не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК, поради което обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на против определение № 254 от 13.08.2010 г. по ч.гр.дело №514/2010 г. на П. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: