О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 123
София, 10.03.2009 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на четвърти март две хиляди и девета осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева ч. т.дело № 24/2009 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частна жалба на А. за с. к. – гр. С. срещу определение № 1* от 12.11.2008г. по ч. гр.д.4096/08г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение / в разглежданата част имащо характер на определение/ от 04.07.2008г. по т.д. 728/08г. на Софийски районен съд, в частта, с която е прекратено на основание чл.95, ал.1 ГПК / отм./ производството по исковете на А. за с. к. против “ Р. ” – гр. Ш. с правно основание чл.86, ал.1- за сумата 843.52лв. – за забавено плащане на четвърта вноска по Договор за приватизационна продажба на пакет от 56186 броя акции от капитала на “ Р. – Ш. “ АД за периода 11.11.2006г. – 09.01.2007г. и 836.92лв.- съставляващи обезщетение за забавено плащане на пета вноска по същия договор за същия период.
Ответникът по частната жалба – “ Р. Ш. 1884”АД – гр. С. не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК.
Разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК обвързва допускането до разглеждане на частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В представеното с частната касационна жалба приложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК страната- жалбоподател е поддържала, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, а именно – “ следва ли по-късно заведеното дело да се прекрати на основание чл.95, ал.1 ГПК / отм./ ако не е налице идентичност на делата по отношение на предмет, основание и страни”. Посочено е още, че този въпрос е решаван противоречиво от съдилищата – определение от 20.03.2001г. по ч. гр.д. 501/2001г. на САС, с което било прието “ че не е налице идентичност на делата по отношение исканията на страните”, определение от 21.01.2005г. по ч. гр.д. 554/04г. на ВтАС , с което било прието, че не е налице идентичност на делата по отношение на техните предмети и определение от 11.06.2007г. по ч. гр.д. 512/07г. на ВтОС, с което било прието че са налице предпоставките по чл.95, ал.1 ГПК / отм./.
При тези фактически данни се налага извод за това, че жалбоподателят не е посочил основанието за приложно поле на касационното обжалване, като не е определил кой е съществения процесуалноправен въпрос, по който съдът се е произнесъл с обжалвания съдебен акт, при наличието на три алтернативно дадени предпоставки – чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Поставения от него въпрос не може да бъде определен като съществен, тъй като общата му формулировка има еднозначен отговор в разпоредбата на чл.95, ал.1 ГПК / отм./. Дефинитивно въпроса е съществен само когато е обвързан с конкретните решаващи изводи на съда или в разглеждания случай – само ако съдът е приел изрично, че при липса на идентичност на делата той може да прекрати по- късно заведеното. Случая не е такъв, тъй като съобразно заведените производства съдът е преценявал както обективния така и субективния идентитет на претенциите по чл.86, ал.1 ЗЗД и е направил извод за наличие предпоставките по чл.95, ал.1 ГПК / отм./. Не обосновава приложно поле на нормата и соченото противоречие с изброените решения на апелативните съдилища, тъй като за разлика от повдигнатия правен спор с правно основание – чл. 86 ЗЗД, посочените дела третират съответно- иск с правно основание чл.200 КТ, чл.1 ЗОДВПГ / сега ЗОДОВ/и чл.344, ал.1 КТ. За последното посочено решение на ВтОС не са налице данни дали е формирана сила на пресъдено нещо, т.е. то не съставлява практика по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Следователно, не е налице обективен идентитет между въпросите разрешени с обжалвания съдебен акт и приложените определения.
От изложеното следва извод, че с подадената частна касационна жалба, не се обосновава наличие на приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК, което има за правна последица недопускане до касационно обжалване на атакуваното определение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1* от 12.11.2008г. по ч. гр.д.4096/08г. на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: