Определение по ч. гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 123
София, 11. 03. 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести март две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр.дело N 1380 /2013 г.:
Производство по чл.274,ал.2,предл.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] срещу определение № 14431 от 17.08.2012 г. по гр.д. № 9271 /2012 г. на Софийски градски съд, г.о., с което е оставена без разглеждане частната жалба на [фирма] срещу разпореждане от 14.05.2012 г. по гр.д. № 59069 /2011 г. на Софийски районен съд, г.о., 68 с-в., с което е оставено без разглеждане предявеното от ответника с отговора на исковата молба възражение за недействителност на трудовия договор с ищеца.
Насрещната страна Ж. П. Г. не изразява становище.
Настоящият състав установи следното :
Частната жалба е допустима :: тя е подадена в срок (преди съобщението на разпореждането) от страна по делото, която има право да обжалва, срещу преграждащо определение, постановено от въззивен състав на СГС (такова по чл.274,ал.2,предл.1 ГПК) и държавната такса е внесена.
Разгледано по същество, то е неоснователна по следените съображения:
Ищецът Ж. П. Г. е предявил срещу [фирма] искове с правно основани чл.344,ал.1,т.1 и т.2 КТ с твърдение, че е уволнен незаконосъобразно на основание чл.328,ал.1,т.6 КТ с доводи за незаконосъобразност, които включват твърдения, че притежава документ за завършено образование, че не е настъпила промяна в образователните и квалификационни изисквания и че притежава необходимата професионална квалификация.
Ответникът по исковете [фирма] в отговора на исковата молба твърди, че след извършена от него проверка в учебното заведение (посочено е) е установил, че представената от ищеца „диплома за професионално обучение – електротехник”, не е издадена от посоченото в нея като издател учебно заведение в Р. Франция и чрез представянето и ищецът е сключил трудов договор с ответника с измама, ответникът е поискал съдът да установи, че документът е неистински (неавтентичен и неверен) и като последица от това трудовият договор е сключен при начална недействителност по чл.74 КТ поради начална липса на необходимото образование на ищеца, както и че уволнението на посоченото в заповедта за това основание е законосъобразно.
С доклада си по чл.312 ГПК (л.112 по делото) първоинстанционният съд е оставил без разглеждане предявеното от ответника възражение за обявяване на трудовия договор за недействителен.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че обжалваното пред него разпореждане на СРС не подлежи на обжалване, т.к. не попада между визираните в чл.274,ал.1,т.1 ГПК разпореждания и определения, които (т.1) преграждат по-нататъшното развитие на делото и (т.2) в случаите, изрично посочени от закона и т.к. доводите на частния жалбоподател са възражения срещу доклада по делото, който съдът е длъжен да изготви в производство по глава ХХV от ГПК съгл. чл.312,ал.1,т.2 ГПК.
Настоящият състав също намира, че отказът на първоинстанционния съд да приеме за разглеждане възражение на ответника не подлежи на самостоятелно обжалване с частна жалба, т.к. не попада между визираните в чл.274,ал.1,т.1 и т.2. ГПК разпореждания и определения : в ГПК не е предвидено самостоятелното му обжалване и той не е преграждащ и не слага край на исковото производство. Този отказ ще подлежи на обжалване с въззивна жалба по следните съображения:
Съгласно приетото с решение № 117 от 11.04.2011 г. по гр.д. № 525 /2010 г. на ВКС, ІV г.о.., постановено по реда на чл..290 ГПК в отговор на поставен правен въпрос: недействителността на трудов договор може да се предяви с отделен иск, включително инцидентен установителен иск, както и с възражение на страните за преюдициално произнасяне по обусловен от него трудов спор; страните могат да се позовават на недействителността на трудов договор и на последиците й и те се прилагат в отношенията им след като съдът е обявил недействителността по предвидения за това ред в КТ – с диспозитива на решението или в мотивите, когато недействителността е предявена с възражение, при зачитане на обусловеното от нея право, когато е предявено с възражение от страните.
Доколкото с отговора е прието, че произнасянето в мотивите представлява произнасяне по преюдициално правоотношение, то защитата срещу такова произнасяне или отказ от произнасяне на първоинстанционния съд, е чрез въззивна жалба.
От извода, че отказът на първоинстанционния съд да разгледа допустимо възражение на ответника ще подлежи на обжалване с въззивна жалба заедно с първоинстанционното решение и ще следва да бъде разгледан от въззивния съд с въззивното му решение, доколкото е наведен довод за неправилност на първоинстанционното решение (за процесуално нарушение и /или за неправилно приложение на материалния закон), следва, че отказ на първоинстанционния съд да разгледа наведеното възражение не подлежи на самостоятелно обжалване с частна жалба.
Следователно крайният извод на въззивния съд е законосъобразен. Поради което и частната жалба е неоснователна и въззивното определение следва да бъде потвърдено.
Поради това в това производство съдът не следва да се обсъжда довода на частния жалбоподател за неправилност на изводите на първоинстанционния съд по процесуалния въпрос за допустимостта на възражението за недействителност.
Доколкото се твърди, че първоинстанционният съд не се е съобразил със задължителна практика на ВКС, може да се добави следното : Разпореждането на първоинстанционния съд е част от неговия доклад по делото (по чл.146,ал.1 ГПК), то не е преграждащо, и той би могъл сам да го отмени и да се съобрази с наличието на практика на ВКС, установена по реда на чл.290 ГПК по процесуалноправния въпрос, особено след като му е посочена от страна по делото и особено като се има предвид, че в едно от постановените по реда на чл.290 ГПК съдебни решения по въпроса (решение № 581 по гр. д. № 869 за 2009 г. на ІV г.о.) е предвидено, че за недействителността на трудовото правоотношение съдът следи и служебно.
Воден от изложеното настоящият състав
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 14431 от 17.08.2012 г. по гр.д. № 9271 /2012 г. на Софийски градски съд, г.о..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.