О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 123
гр. София, 12.02.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на десети февруари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 82 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Г” А. , гр. С. чрез процесуалния му представител адв. А срещу определение № 1* от 07.12.2009г. по ч. гр. д. № 2857/2009г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 4 състав, с което е оставена без разглеждане частната жалба на „Г” А. , гр. С. срещу определение на Софийски градски съд, ГК, ІV-Б отделение по гр. д. № 710/2008г., с което е оставена без уважение молбата на „Г” А. за определяне на срок за внасяне на парична гаранция по допуснатото обезпечение, като недопустима.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение. Излага доводи, че определението на Софийски градски съд подлежи на обжалване, тъй като с него се накърнява правния интерес на частния жалбоподател и се прегражда пътя за по-нататъшната защита на процесуалните му права. Повече от една година дружеството не може да оперира със средствата си. Въззивният съд не е обсъдил възраженията за недопустимост на определението на СГС като постановено в закрито заседание, няма предписаното в чл. 254, ал. 2 ГПК съдържание, в него не е указано подлежи ли на обжалване, пред кой съд и в какъв срок. Нарушени са основни принципи в гражданския процес като равенство на страните в процеса и решаването на делата в разумен срок. Частният жалбоподател моли определенията на САС и СГС да бъдат отменени и вместо това да бъде определен срок за внасяне на гаранцията.
Ответникът „С” А. , гр. С. оспорва частната жалба и поддържа статовище, че определението на САС е правилно. Подробни съображения са изложени в писмен отговор. Ответникът моли частната жалба да бъде оставена без разглеждане, евентуално определението да бъде потвърдено.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и отговора и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
За да остави без разглеждане частната жалба на „Г” А. , гр. С. срещу определение № 1* от 07.12.2009г. по ч. гр. д. № 2857/2009г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 4 състав, Софийски апелативен съд е приел, че същата е недопустима, тъй като постановеното от СГС определение не е от категорията съдебни актове, които подлежат на обжалване с частна жалба. Специалната процесуална норма на чл. 396 ГПК предвижда, че в обезпечителното производство на обжалване подлежи определението на съда по обезпечение на иска, но не и други определения като обжалвания съдебен акт. Изложени са съображения, че частният жалбоподател се е възползвал от процесуалната възможност да обжалва определението по допускане на обезпечението, имал е възможност да изложи всички съображения за незаконосъобразност и въззивният съд се е произнесъл по частната му жалба. САС е съобразил и обстоятелството, че обжалваното определение не е от категорията на определенията по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Определението е правилно, съобразено със закона и е обосновано. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 1, ал. 1 ГПК на обжалване подлежат определенията, които преграждат по-нататъшното развитие на делото и в случаите, изрично посочени в закона. В настоящия случай предмет на оставената без разглеждане частна жалба е определение, с което е оставена без уважение молбата на „Г” А. за определяне на срок за внасяне на парична гаранция по допуснатото обезпечение, като недопустима. Този съдебен акт не прегражда развитието на делото, с него не се накърнява правния интерес на частния жалбоподател и не се прегражда пътя за по-нататъшната защита на процесуалните му права. Неоснователен е доводът, че повече от една година дружеството не може да оперира със средствата си. При допуснато обезпечение след внасяне на определена гаранция, обезпечителната заповед подлежи на издаване едва след внасяне на определената от съда парична гаранция и до момента на запориране на банковите сметки частният жалбоподател може да оперира със средствата си. Ако обезпечителната заповед е издадена преди внасяне на определената парична гаранция, то същата подлежи на обезсилване поради липса на една от предпоставките за издаването й. Оплакванията, че обжалваното определение е неправилно поради това, че въззивният съд не е обсъдил възраженията за недопустимост на определението на СГС като постановено в закрито заседание, няма предписаното в чл. 254, ал. 2 ГПК съдържание, в него не е указано дали подлежи на обжалване, пред кой съд и в какъв срок, както и че са нарушени основни принципи в гражданския процес като равенство на страните в процеса и решаването на делата в разумен срок, са неоснователни. Софийски апелативен съд не дължи произнасяне по посочените възражения и доводи, тъй като определението на СГС не подлежи на обжалване.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1* от 07.12.2009г. по ч. гр. д. № 2857/2009г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 4 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: