О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 123
С о ф и я, 13 септември 2011 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в з а к р и т о заседание на 12 с е п т е м в р и 2011 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
БЛАГА ИВАНОВА
като съобрази становището на прокурора Антони Лаков,
изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски
ч.н.дело № 2248/2011 година.
Производството е по чл.44, ал.1 от НПК, образувано по повдигнат от Софийския градски съд спор за подсъдност на частно наказателно дело с оглед “местоживеенето или обичайното пребиваване” на лицето, спрямо което е получено решение на съд от друга държава-членка на ЕС за признаване и изпълнение на наложена му финансова санкция, съгласно разпоредбите на чл.15, чл.16 и чл.31 от ЗПИИРКОРНФС.
Писменото становище на прокурора от Върховната касационна прокуратура е, че Софийският градски съд основателно оспорва компетентността си да разгледа и реши делото.
Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното :
Наказателното дело е образувано първоначално пред Великотърновския окръжен съд като ЧНД № 417/2011 г. по изпратено на Министерство на правосъдието на РБ за признаване и изпълнение решение на компетентния съдебен орган от Кралство Н. (член на ЕС) за налагане на финансова санкция на българския гражданин К. И., с посочено в удостоверението (прил.2 към чл.4, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС, съгл.чл.4 от Рамково решение № 2005/214/ПВР на СЕ) местоживеене в района на този съд. С определение от 07.07.2011 г. производството по делото е било прекратено и то е изпратено по подсъдност на Софийски градски съд, съгласно правилото на чл.15, ал.5 от ЗПИИРКОРНФС, който бил компетентен да разгледа и реши делото заради невъзможност да се установи местоживеенето или обичайното пребиваване на лицето, на което е наложена финансовата санкция.
Образувано като ЧНД № 3493/2011 г. в Софийски градски съд, с разпореждане № 4463 от 03.08.2011 г. производството по делото е прекратено и е повдигнат пред ВКС спор за подсъдност на основа на разбирането, че окръжният съд не е положил необходимите усилия да установи пълните данни за самоличността на лицето, спрямо което е наложена финансовата санкция за нарушение на правилата за движение и причиняване на ПТП на територията на държавата-членка на ЕС, чийто компетентен съдебен орган е наложил санкцията и е изпратил решението си за признаване и изпълнение в РБ съгласно ангажиментите на нашата държава и разпоредбите на ЗПИИРКОРНФС. Именно това не е позволило установяване и на точния адрес на лицето, а оттам – редовното му призоваване и протичане на производството, поради което препращането на делото на СГС било преждевременно.
ВКС намира становището на съдията-докладчик от Софийски градски съд за повдигнатата препирня за местната подсъдност на делото за правилно и законосъобразно.
От изложените в удостоверение № EGS[ЕИК], изпратено на МП на РБ с копие от решение № 16-074632 от 20.05.2010 г., влязло в законна сила на 23.09.2010 г., на компетентния съдебен орган на Кралство Н. обстоятелства е видно, че на лицето К. И.(фамилия), български гражданин, с посочено местоживеене в [населено място], обл.Велико Търново, е била наложена финансова санкция, за предизвикано на територията на издаващата го държава-членка на ЕС ПТП, вследствие нарушение на правилата за движение, в размер на 300 евро, съгласно ЗПИИРКОРНФС и ангажиментите на РБ по изпълнение на Рамково решение № 2005/214/ПВР на Съвета на ЕС. Окръжният съд се е задоволил с отговора на служител на [община] и отразеното от призовкаря, че по оскъдните данни за лицето (рождена дата) и несъществуващ адрес в [населено място] лицето не може да бъде установено и призовано, поради което на основание чл.15, ал.5 от ЗПИИРКОРНФС е прекратил производството по делото и го е изпратил на СГС. Това е сторил в нарушение разпоредбите на чл.31, ал.1-3, чл.32, ал.1, 3 и 4 във връзка с чл.15, ал.5 и чл.16, ал.10, 11 и 12 от ЗПИИРКОРНФС и чл.272, ал.1 и 2 и чл.269, ал.3 от НПК, доколкото последните се прилагат субсидиарно в това производство. Приложимите разпоредби от европейското право, инкорпорирани и в ЗПИИРКОРНФС, не изискват посочване на бащино име, личен персонален номер (ЕГН), като при затруднения да се установи самоличността на лицето или неговото местоживеене или постоянно пребиваване съдът е длъжен да осъществи комуникация с издаващия удостоверението орган ( да се “консултира по подходящ начин с компетентните органи на издаващата държава”), като попълни празнотите в него. От друга страна, съгласно посочените разпоредби на НПК, съдът е длъжен да изиска провеждането на щателно издирване на лицето, за да се увери, че то се укрива или че е извън пределите на Р България и едва тогава реши дали и как да се произнесе по искането на издаващата държава-членка на ЕС. ВКС служебно осъществи контакт и установи, че лицето е със следната самоличност : К. В. И., с ЕГН [ЕГН], роден в [населено място], но с местоживеене в [населено място], № 115, [община], област Велико Търново. Това определя делото като подсъдно на окръжен съд – Велико Търново, комуто следва да се изпрати за разглеждане и решаване. Финансовата санкция, наложена на лицето за нарушение на правилата за движение е над минимално изикуемата се от 70 евро и не е основание за отказ за признаване и изпълнение на постановеното от компетентния съдебен орган на Кралство Н. решение.
Водим от тези съображения и на основание чл.44, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ИЗПРАЩА прекратеното ЧНД № 3493/2011 г. по описа на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД за разглеждане и решаването на ОКРЪЖЕН СЪД-ВЕЛИКО ТЪРНОВО.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, за сведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :