О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 123
София, 14.02.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 07.02. две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 455/2012 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.1 ГПК по повод постъпила касационна жалба от [фирма] , [населено място], чрез адвокат В. В., с вх.№3231 от 28.03.30123 г. на Софийския апелативен съд, подадена по пощата с пощенско клеймо от 27.03.2012 г., срещу Решение №117 от 23.01.2012 г. по т.д.№3085/2011 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 5 състав, с което е потвърдено решение №358 от 07.04.2011 г. по т.д.№80007/09 г. на Софийския градски съд, ТО, VІ-12 състав, с което е уважен предявеният от „В. Ф.” Г. & Ко.КГ, [населено място], Федерална Република Германия срещу касатора иск с правно основание чл.74 ТЗ за отмяна на решението на общото събрание на ответното дружество, проведено на 05.12.2008 г. На това общо събрание са взети следните решения: 1/За изключване на ищеца „В. Ф.” Г.& Ко.КГ на основание чл.126, ал.3,т.1 и т.3 ТЗ; 2/Да не бъде увеличаван капитала на дружеството с 142 245 лв., във връзка с покриване загуби на дружеството; 3/ Възлагане на управителите на дружеството А. Й. и В. Купке да извършат проучване на арабските пазари.
Софийският градски съд е приел, че събранието не е могло да взема решение, поради липсата на кворум по чл.14, ал.6 от дружествения договор. В него е предвидено, че „заседанието на общото събрание е редовно, ако присъстват лично или чрез представители всички съдружници”. За да потвърди първоинстанционното решение, Софийският апелативен съд е приел още, че по делото не е установено ищецът да е предупреден по надлежния ред за изключването му и за вменените в негова вина действия против интересите на дружеството – нарушения изведени с арг. от чл.126, ал.3, т.1 и т.3, ТЗ. Споделил е изводите на първоинстанционния съд, че събранието е проведено, без да е налице въведения с чл.14, ал.6 от дружествения договор кворум за неговата редовност, изискващ присъствието на всички съдружници за редовността на събранието, независимо, че на основание чл.137, ал.3 ТЗ изключеният съдружник не гласува и неговите гласове се приспадат от капитала. Прието е още, че ангажираните от ответното дружество доказателства не доказват вменените на ищеца с предупреждението му нарушения на задълженията му като съдружник.
Касаторът [фирма] твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено при наличие на всичките основания за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК. С аргумент от историческо тълкуване на разпоредбата на чл.137, ал.3 ТЗ навежда доводи за нарушението му. Подържа, че с добавката, направена с ДВ бр.58/2003 г., в смисъл, че „делът на изключения съдружник се приспада от капитала”, законодателят акцентира върху обстоятелството, че изключеният съдружник не гласува и неговият дял не се взема пред вид при определяне на мнозинството, което е равносилно и при определяне на кворума.
Формулира следните правни въпроси: 1. „След като изключеният съдружник е редовно поканен за заседанието на общото събрание, но той не присъства, води ли това до порочност на решението на общото събрание, когато дневният ред на общото събрание е само за неговото изключване и той не гласува”; 2. „Когато нарушенията, определени от съдружника и управител като действия срещу интересите на дружеството, включително и когато се касае за парични задължения от съдружника към дружеството, подлежат ли на контрол от съда по отношение на тяхната целесъобразност”. Подържа допълнителното основание за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.1 ГПК, като счита, че обжалваното решение е постановено в противоречие с ТР2-2002-ОСГК, приело, че за разлика от сделките по ЗЗД, субективните предели на задължителната сила на решенията на общото събрание на съдружниците, обхваща и тези членове, които са участвали при тяхното приемане, но изрично са изразили несъгласие, както и тези членове на дружеството, които не са участвали в общото събрание, на което е прието решението. По отношение на втория въпрос се позовава на противоречие на обжалваното въззивно решение с решение №4 от 30.01.1995 г. по ф.д.№193/1994 г. на ВС-V Г.О. за изключване на съдебния контрол от проверката за целесъобразност на взетото решение.
Ответникът по касационната жалба „В. Ф.” Г.& Ко.КГ оспорва основанията за достъп до касация, а по същество основателността на касационната жалба, претендира присъждане на разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283, във вр. с чл.62, ал.2 ГПК от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Поставените правни въпроси не представлява общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а именно формулиран значим за изхода на делото правен въпрос, обусловил конкретните правни изводи на решаващия съд. Въпросите, така както са формулирани, не са обусловили направените правни изводи от Софийския апелативен съд. С първия си въпрос касаторът цели да получи отговор доколко неприсъствието на редовно поканения изключван съдружник се отразява на приетата от съда порочност на проведеното общо събрание и който по смисъла на чл.137, ал.3,изр.2 ТЗ не гласува. Редовността на поканата, както и неприсъствието на съдружника, са без значение за направените от Софийския апелативен съд правни изводи за процесуалната незаконосъобразност на проведеното общо събрание. Съдът се е мотивирал чрез съотношението на въведения с чл.14, ал.6 от дружествения договор кворум за редовността на събранието, какъвто законът не предвижда, и съдържащото се в чл. 137, ал.3 ТЗ изискване за мнозинство за вземане на решенията. Приел, че въведеният с чл.14, ал.6 от дружествения договор кворум за редовност на събранието трябва да бъде налице, след което решенията трябва да се вземат с предвиденото в чл.137, ал.3 ТЗ мнозинство, включително и изключеният съдружник да не гласува. Поставяният правен въпрос не съдържа питане по това съотношение.
Не е налице и подържаното допълнително основание по чл.280, ал.1,т.1 ГПК, поради противоречие на обжалваното въззивно решение с мотивите по т.1 на ТР-2-2002-ОСГК. Приетата с Тълкувателното решение неприложимост на нормите на ЗЗД при квалифицирането на решенията на общото събрание като нищожни, няма нищо общо с направените от двете съдебни инстанции правни изводи.
Вторият формулиран въпрос за липсата на правораздавателен контрол върху целесъобразността на взетите решения, освен че не е обусловил правните изводи на съда, е и недопустим. Такива доводи не са правени във въззивното производство, а от качеството на касационната инстанция, като проверяваща, а не по съществото на спора, произтича недопустимостта пред нея да се събират доказателства, поради което и не могат да се упражняват нови защитни средства и да се навеждат доводи, които не са релевирани във въззивното производство.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №117 от 23.01.2012 г. по т.д.№3085/2011 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 5 състав, с което е потвърдено решение №358 от 07.04.2011 г. по т.д.№80007/09 г. на Софийския градски съд, ТО, VІ-12 състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: