6
Р Е Ш Е Н И Е
№ 123
[населено място] ,15.08.2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия , второ търговско отделение, в открито съдебно заседание на единадесети юни , през две хиляди и тринадесета година , в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : БОЯН БАЛЕВСКИ
РОСИЦА БОЖИЛОВА
при секретаря Лилия Златкова , като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 675 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.47 т.2 и т.4 ЗМТА .
Образувано е по иск на С. Т. В., за отмяна на арбитражно решение № 1221 / 09.04.2010 год. по арб.дело № 1221 / 2010 год. по описа на арбитър Б. Г. , с което са уважени предявени от [фирма] против С. В. искове и последният е осъден да заплати сумата от 5 855,53 лева, от които дължима главница по договор за заем – 3 312 лева, лихва за забава в изплащането – 383,53 лв. и неустойка – 2 160 лева .
Ищецът твърди , че предвид неподписване на Общите условия към сключения с [фирма] договор за револвиращ заем , съдържащ арбитражната клауза , липсва валидно сключено арбитражно споразумение / чл.47 т.2 ЗМТА / . Предвид неуведомяването си за образуваното арбитражно производство – неполучени призовка за заседание , искова молба и приложения към същата – намира нарушени конституционно гарантираните си в чл.56 и чл.121 от Конституцията на Република България права – право на защита, чрез осигуряване равенството му като страна в процеса и гарантиране принципа на състезателност при осъществяване защитата му , което визира като нарушение на обществения ред , по смисъла на чл. 47 т.3 предл. второ ЗМТА . Предвид лишаването си от право на отговор на исковата молба сочи като основание на иска си и нормата на чл.47 т.6 ЗМТА . Предвид същите обстоятелства – неуведомяване за арбитражното производство – невръчена призовка за арбитражното дело, ведно с искова молба и приложения към същата, ищецът обосновава основание за отмяна по чл.47 т.4 ЗМТА . Намира, че с еднократния „ опит за доставка „ не е изпълнено изискването на чл.32 ал.1 ЗМТА за старателно издирване на получателя .
Ответникът – [фирма] – оспорва иска като недопустим , предвид неспазен срок по чл. 48 ал.1 ЗМТА, считано от датата на опит за доставка на арбитражното решение – 10.08.2010 год., върната с идентични на посочените при опита за доставка на призовката за арбитражното дело причини за невръчването – „ лицето не живее на адреса „ . Оспорва в евентуалност и основателността на иска , по съображения за неотносимост на твърдените обстоятелства към хипотезиса на част от сочените разпоредби на чл. 47 ЗМТА , неоснователност на твърдението за несключено арбитражно споразумение, обуславящо компетентността на инцидентния арбитраж,с оглед съдържанието на договора препращащ към ОУ , съдържащи арбитражната клауза / чл.18.1 / , както и неоснователност на довода за лишаване страната от участие в производството, предвид приложението на уредените в Общите условия специални правила за уведомяването , вкл. фингирано връчване на призовки и книжа / чл. 18.4 / ,изключващи приложението на общите правила за призоваване на ГПК .
Искът е предявен от легитимирана страна , срещу влязъл в сила правораздавателен акт на недържавна институция – Арбитражен съд ad hoc , като видно от товарителница № 1000003506713 на Куриерска агенция [фирма] , сочеща опит за доставка на арбитражното решение от 10.08.2010 год., липсва връчване, като по съображения идентични на изложимите по-долу относно неприложимост на фингирано връчване на призовката за арбитражното производство , такова е неприложимо и за връчване на арбитражното решение . С писмо на [фирма] ищецът е уведомен за постановеното арбитражно решение на 18.04.2012 год., предвид което с депозирането на исковата молба от 18.07.2012 год. е спазен преклузивния срок по чл. 48 ал.1 ГПК.
Като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства , Върховен касационен съд, състав на второ търговско отделение , приема за установено следното :
С решение № 1221 / 09.04.2010 год. на арбитър Б. Г. , по арб.д. № 1221 / 2010 год. , С. В. е осъден да заплати на [фирма] сумата от 5 855,53 лева, от които дължима главница по договор за заем – 3 312 лева, лихва за забава в изплащането й – 383,53 лв. / непосочена с период и вид / и неустойка – 2 160 лева / посочена в мотивите с основанието си – чл. 8.9 от договора за револвиращ заем , ведно със законната лихва върху цялата сума от предявяването на исковата молба до окончателното й заплащане, като са присъдени и 90 лв. разноски по арбитражното производство . Арбитърът е обосновал компетентността си с клаузата на чл. 18.1 от ОУ ,съгласно която всички спорове от или във връзка с договора за револвиращ заем / ДРЗ / ,вкл. породените или отнасящи се / но не само / до неговото прекратяване , ще бъдат отнесени за разрешаване еднолично до който и да е от посочените в същата клауза арбитри , на когото която и да е от страните връчи арбитражното дело . Заявеното в исковата молба обстоятелство за неполучено волеизявление на кредитора за разваляне на ДРЗ е относимо към преценка за прекратяването му , като евентуално релевантен факт по отношение осъдителните претенции на кредитора, поради което и ако не се явява настъпило , само по себе си не изключва приложението на арбитражната клауза , а би могло да обуслови евентуална неоснователност на исковете. На преценка за арбитрируемостта на спора подлежи въведения от ищеца предмет , обуславящ такава , съгласно чл.18.1 от Общите условия . Те не са самостоятелно приподписани от ищеца, но в представения договор за револвиращ заем № [ЕГН] / 02.12.2008 год. / раздел VІ, б. В / С. В. е удостоверил изрично с подписа си обстоятелството, че преди подписването му Общите условия към ДЗР за физически лица са му предадени, същият се е запознал с тях и ги приема без забележки и със задължението да ги спазва , като съставляващи неразделна част от договора . Не е направено възражение за несъответствие между получените и представените в копие по делото ОУ по ДРЗ за физически лица – версия 16.02.2008 год. , като приложима към сключения договор .
По делото са представени два броя товарителници – № 1000001391941 , с посочен от куриерската служба опит за връчване на дата 24.03.2010 год. / относно пратка посочена като призовка за арб. дело № 1221 / 26.02.2010 год. / и № 1000003506713 , с опит за връчване от 10.08.2010 год. / относно пратка , посочена като решение по арб.д. № 1221 / 26.02.2010 год. / . Видно от писма изх.№ 21395 / 06.06.2012 год. , № 21 397 / 06.06.2012 год. изх.№ 20176 / 08.03.2012 год. и изх.№ 31983 / 08.05. 2013 год. на [фирма] , и двата опита за доставка са удостоверени в пощенските книжа на агенцията с причина „ лицето не живее на адреса „. В писмо изх.№ 20176 / 08.03.2012 год. на [фирма] е посочено , че във всички случаи на недоставени пратки , в товарителниците се посочва код, отразяващ причината за недоставянето , като на адреса на получателя се поставя стикер – уведомление за пратка . Ищецът изрично е оспорил факта на поставяно уведомление на адреса ,на който и в съответствие с чл.18.1 от ОУ на ДРЗ за физически лица са изпращани съобщенията , твърдейки че и до момента живее на същия, ведно със свои близки . Разпитана като свидетел И. Н., живееща на семейни начала с ищеца , потвърждава , че С. В. и към датите на посочените опити за доставка , е живял в [населено място], в жилище на адрес ул. „ Ц. А. „ № 82 , ,ет.2 , ап.2 , заедно със свидетелката и родителите си , които с оглед пенсионната си възраст , а и ангажирането им с отглеждането на дъщерята на свидетелката и ищеца , са непрекъснато у дома , а отсъствието им е за кратко и по изключение. На свидетелката не е познат посочения в товарителниците стационарен телефонен номер . Отрича да е виждала уведомителни стикери на [фирма] за пратките, като споделя практиката им / в случай на други получавани чрез същата куриерска агенция доставки / да уведомяват по мобилен телефон ищеца , т.е. че такъв / доколкото липсва вписан в договора за револвиращ заем / е известен на куриерската служба . Последното нито е оспорено, нито опровергано с доказателства от ответника .
При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС намира иска неоснователен по следните съображения :
Формално посочените основания по чл. 47 т. 3 пр. второ и т.6 от ЗМТА са по същество обосновани с обстоятелства , относими към фактическия състав на чл. 47 т.4 ЗМТА . Неполучаването на призовка , искова молба и приложения към същата , с оглед което е осуетено изобщо участието на страната в арбитражното производство, респ. и подаването на отговор и осъществяване на защита въобще, а не осуетена пълноценна такава , в съответствие с принципите за равенство и състезателност за страните в процеса, са обстоятелства относими към хипотезата на чл. 47 т.4 ЗМТА и изобщо неотносими към чл. 47 т.6 ЗМТА , визираща пороци при конституирането на самия арбитражен съд и арбитражната процедура . Предвид това , надлежно въведено обстоятелство , относимо към противоречие на постановеното решение с обществения ред на Република България, не е налице и самостоятелни отменителни основания по чл. 47 т. 3 пр. второ и т.6 ЗМТА не са предявени .
С оглед установеното по-горе съдържание на договора за револвиращ заем, съдържащ клауза , изрично установяваща знание на клиента за съдържанието на ОУ на ДРЗ на физически лица , вкл. получен препис от същите , приемането им без забележки и със задължение за спазване , като неразделна част от договора, вкл. непротивопоставянето на възражение за липса на идентичност между представените по делото ОУ – версия 16.02.2008 год. и предоставените на ищеца при сключването на договора , искът с правно основание чл. 47 т.2 ЗМТА се явява също неоснователен .
Основателен е обаче искът с правно основание чл. 47 т.4 ЗМТА . От събраните доказателства не може да се приеме уведомяване на ищеца за образуваното арбитражно производство , поради което и същият не е могъл да участва в него и да организира защитата си Съгласно чл.18.1 ОУ на ДРЗ за физически лица, арбитражното производство стартира с връчването – чрез избрания арбитър – на препис от исковата молба и приложенията, на адреса посочен в договора или на последния адрес , за който клиентът след сключването е уведомил кредитора и се считат за получени на петия работен ден от деня на изпращането им от арбитъра . Фикцията за получаване на призовките и съобщенията е предвидена за случаите , когато в известието за доставяне е отбелязано , че не са получени поради това, че са отказани / не са приети , не са потърсени, адресатът е заминал, преместен е на друг адрес, адресът не съществува , непознат е или е недостатъчен .
Не може да се приеме фингирано връчване на призовката за образуваното арбитражно производство . Причината за невръчването , кодирана в товарителниците и потвърдена от куриерската служба в конкретния случай като – „ лицето не живее на адреса „ – формално не попада в хипотезите на невръчване , съгласно чл. 18.4 на ОУ , но е логично относима към възможни две от тях – „ адресатът заминал „ или „ преместен на друг адрес „ , доколкото и със сключването на договора самият клиент е посочил изрично адреса за призоваване, предвид което неоткриването му предпоставя единствено последваща промяна . Показанията на разпитаната свидетелка установяват факта на непрекъснато пребиваване на ищеца на посочения в товарителницата адрес, който и за нуждите на фингираното връчване, съгласно клаузата на чл.18.4 от ОУ , не е задължително да съвпада с регистриран постоянен адрес на лицето , доколкото регистриран постоянен адрес не е установила никоя от страните . Следва да се съобрази , че товарителниците не са оформени с конкретни данни за куриери и дати на осъществени опити за доставка , по отношение които няма кодиране , като безуспешно остана и призоваването на посочените от агенцията лица – куриери , за разпита им като свидетели, относно обстоятелствата по удостоверяване на причината . В този смисъл се явява изначално оспорена формалната доказателствена сила на товарителниците , като първичния документ, съдържащ изявление на конкретно лице , относно факта на осъществени от същото и към конкретни дати опити за доставка и установени обстоятелства при връчването . В представените писма на куриерската служба не е посочено съществуване в пощенските книжа на данни за оставено уведомление , а единствено се твърди такава практика във всички случаи на неоткриване на адресата . Ответникът не е доказал промяна в адреса на ищеца, за която не е бил надлежно уведомен .
Дори да не би бил споделен извода за установена със свидетелските показания липса на промяна в адреса на ищеца , с оглед възможната заинтересованост на свидетелката и в съответствие с чл. 172 ГПК , то товарителницата за връчване призовката за арбитражното дело не съдържа данни за изпратена със същото искова молба и приложения, в съответствие с чл. 31 вр. с чл.27 от ЗМТА , към чиито общи правила сключеното между страните арбитражно споразумение по начало препраща / чл.18.6 / . Липсва и самата призовка . Тези обстоятелства са достатъчни за приемане наличието на основание по смисъла на чл.47 т.4 ЗМТА, дори да би било приложимо фингирано връчване на съобщението по реда на чл. 18.4 от Общите условия .
Водим от горното , Върховен касационен съд, състав на второ търговско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ арбитражно решение № 1221 / 09.04.2010 год. по арб.дело № 1221 / 2010 год. по описа на арбитър Б. Г. , на основание чл. 47 т.4 ЗМТА .
ОТХВЪРЛЯ иска на С. Т. В. за отмяна на арбитражно решение № 1221 / 09.04.2010 год. по арб.дело № 1221 / 2010 год. по описа на арбитър Б. Г., на основание чл. 47 т.2 ЗМТА .
ВРЪЩА делото на арбитър Б. Г. , за ново разглеждане .
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на С. В. , на основание чл. 78 ал.1 ГПК , понесените в настоящото производство разноски от 1 237,63 лева .
Решението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :