О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 123
София, 16.02.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 09.02. две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.И.
т.дело №596/2011 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.1 и т.2 ГПК по повод постъпила касационна жалба от [фирма], [населено място], чрез адвокат Ц. Б., с вх.№2138 от 04.04.2011 год. на Пазарджишкия окръжен съд, подадена по пощата с пощенско клеймо от 01.04.2011 год., срещу решение №50 от 15.02.2011 год. по в.гр.д.№836/2010 год. на Пазарджишкия окръжен съд, ГК, с което е оставено в сила решение №217 от 30.06.2010 год. по гр.д.№453/2007 год. на Велинградския районен съд, ГК, І състав, с което са отхвърлени предявените от касатора срещу ответниците [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място], при условие на субективно съединяване следни искове:
1/ иск с правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД за обявяване за относително недействителен сключения между ответниците договор за покупко- продажба на имот, който е бил предмет и на предварителен договор за покупко-продажба, сключен между касатора като купувач и първия ответник в качеството му на продавач; 2/ иск с правно основание чл.93 ЗЗД във вр. с чл.5, ал.4 от сключения предварителен договор, частично предявен за сумата 10 000 лв. само срещу първия ответник [фирма] и 3/иск с правно основание чл.92 ЗЗД също само срещу първия ответник [фирма] , частично предявен за сумата 10 000 лв. Пазарджишкият окръжен съд е приел, че касаторът-ищец няма качество на кредитор по смисъла на чл.135 ГПК,защото сключеният между него и първия ответник [фирма] предварителен договор е развален, чрез отправената от ответника-продавач нотариална покана, поради виновно неизпълнение от страна на ищеца. Приел е още, че виновното поведение на кастора-ищец, в качеството му на купувач по предварителния договор, прави неоснователни и исковете му с правно основание чл.92 и чл.93 ЗЗД. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено при наличие на всичките основания за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК. Подържаните от него основания за достъп до касация могат да се квалифицират като такива по чл.280, ал.1,т.1 т.2 ГПК. Сочи, че в „постановеното съдебно решение въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос в противоречи на задължителните указания, дадени в ТР1-2001-ОСГК”, както и в противоречие с практиката на ВКС, посочена в приложените решения.
Ответникът по касационната жалба [фирма] оспорва основанията за достъп до касация, а по същество основателността на касационната жалба, претендира разноски.
І.По касационната жалба на [фирма], [населено място] срещу решение №50 от 15.02.2011 год. по в.гр.д.№836/2010 год. на Пазарджишкия окръжен съд, ГК, с което съдът се е произнесъл по исковете, квалифицирани като такива с правно основание чл.92 и чл.93 ЗЗД.
Обжалваното въззивно решение, в частта, с която са отхвърлени исковете на кастора с правно основание чл.92 и чл.93 ЗЗД, частично предявени с цена на всеки един от тях по 10 000 лв.,/вж. протокол от 04.03.2010 год. по гр.д.№453/2007 год. на Велинградския районен съд/, не подлежи на касационен контрол. Касационната жалба в тази си част е процесуално недопустима. С нормата на чл.280, ал.2 ГПК/ДВ бр.100/21.12.2010 год. е въведен нов обективен критерии за обжалваемост на въззивните решения. Съобразно тази законова разпоредба не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. за граждански дела и до 10 000 лв.- за търговски дела. Необжалваемостта следва да се преценява спрямо цената на всеки един от обективно съединените частично предявени искове. В случая исковете са точно на обжалваемия минимум за търговски дела, а настоящето дело е търговско по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, тъй като претендираните вземания от касатора- ищец произтича от двустранна търговска сделка по смисъла на чл.365, т.1 ГПК-търговска продажба, сключена между търговци.
Съгласно §25 от ПЗР на ЗИДГПК/ДВ бр.100/21.12.2010 год. само висящите производства се разглежда по досегашния ред. Висящи касационни производства са тези, по които касационната жалба е постъпила във въззивния съд до влизане на закона в сила- 21.12.2010 год. В случая касационна жалба е постъпила след това- на 01.04.2011 год., поради което образуваното касационно производство в тази му част не следва да се довършва по досегашния ред.
ІІ. По касационната жалба на [фирма], [населено място] срещу решение №50 от 15.02.2011 год. по в.гр.д.№836/2010 год. на Пазарджишкия окръжен съд, ГК, с което съдът се е произнесъл по иска с правно основание чл.135 ЗЗД.
С нормата на чл.280, ал.1 ГПК/ДВ, бр.59 от 20.07.2007 год., в сила от 01.03.2008 год./ е въведен принципът на факултативното касационно обжалване. Съобразно него преди да пристъпи към разглеждане на касационната жалба по същество, ВКС следва да се произнесе дали са налице изчерпателно посочените от законодателя основания за допускането й до касационен контрол- основното- формулиран от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос, залегнал в предмета на спора и обусловил правните изводи на съда по конкретния спор, разрешен с обжалваното решение при наличие на допълнителните основания по чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК.
Касаторът не е формулирал такъв въпрос. Общото позоваване на твърдяното противоречие на обжалваното решение с ТР №1-2001 ОСГК за правомощията на въззивната инстанция не представлява основание за достъп до касация. Не е посочено кои конкретни правни въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с посоченото тълкувателно решение. Независимо, че се е позовал на решение №4 на КС от 2009 год., с което думата „съществен”, в редакцията на чл.280, ал.1 ГПК (изм. и доп., ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 1.03.2008 г.) е обявена за противоконституционна, отново се позовава на съществени правни въпроси, а не такива от значение на изхода по конкретното дело, в какъвто смисъл е посоченото решение на Конституционния съд. Преповтаряните в изложението по чл.284, ал.3 ГПК доводи за неправилност на обжалваното решение биха могли да се квалифицират като основание за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК, които не могат да бъдат същевременно и основания за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Касаторът допуска смесване на тези основания с основанията за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК.
Не е налице и допълнително подържаното основание за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.2 ГПК. Представените решения на ВКС разрешават други правни хипотези по чл.135, ал.1 ЗЗД. Решение №300 от 29.04.2004 год. по гр.д.№557/2003 год. на ВКС, ІІ Г.О. третира въпросите на обхвата на знанието за увреждане на приобретателя по възмездна сделка и възможността за установяването му с всички доказателствени средства, С обжалваното въззивно решение такъв въпрос не е разрешаван, защото Пазадржишкият окръжен съд е отхвърлил иска на основание, че ищецът няма качество на кредитор, а не поради липса на знание у купувача по сделката. С Решение №120 от 02.02.2000 год. по гр.д.№704/99 год. ,ВКС, V Г.О. съдът се произнася по приложимостта на презумпцията за знание по чл.135, ал.2 ЗЗД и за юридически лица, какъвто въпрос не е разрешаван в обжалваното решение, а и именно в соченото от касатора решение №776 от 25.09.2001 год. по гр.д.№195/2001 год. на ВКС, ІІ Г.О. е посочено, че предпоставка за уважаване на иска по чл.135 ЗЗД е ищците да имат качество на кредитор, каквото качество въззивният съд е приел, че касаторът не притежава.
С оглед изхода по делото в полза на ответника [фирма] разноски не следва да се присъждат, защото не е доказал извършването им в настоящето производство.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №50 от 15.02.2011 год. по в.гр.д.№836/2010 год. на Пазарджишкия окръжен съд, ГК, с което е оставено в сила решение №217 от 30.06.2010 год. по гр.д.№453/2007 год. на Велинградския районен съд, ГК, І състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от А. импорт” О. срещу [фирма] и [фирма] иск с правно основание чл.135 ЗЗД.
Определението в тази си част е окончателно и не подлежи на обжалване.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма] срещу решение №50 от 15.02.2011 год. по в.гр.д.№836/2010 год. на Пазарджишкия окръжен съд, ГК, в частта, с която е оставено в сила решение №217 от 30.06.2010 год. по гр.д.№453/2007 год. на Велинградския районен съд, ГК, І състав, в частта, с която са отхвърлени предявените от [фирма] срещу [фирма] искове с правно основание чл.92 и чл.93 ЗЗД, частично предявени за по сумата 10 000 лв., представляваща част от дължима неустойка и даден задатък по сключен предварителен договор.
Определението в тази си част подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг състав на ВКС-ТК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: