Определение №123 от 17.7.2019 по ч.пр. дело №2188/2188 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 123

София, 17.07.2019 година

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 11 юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 2188 /2019 година
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Постъпила е частна касационна жалба, подадена от А. Б. М. против определение № 7376/25.03.2019 г. по ч. гр.д.№ 3153/2019 г. на СГС, с което е потвърден отказ вх. рег. № 131/08,02,2019г. на съдия по вписванията в Службата по вписвания при СРС, обективиран в Определение от 08,02,2019г. Съдията по вписванията при СРС е отказал да извърши заличаване на вписване на Постановление за възлагане № 52440/09,08,2018г. на частен съдебен изпълнител А. П., рег. № 849, р-н на действие СГС по изп.д. № 20158490400711. Заличаването е поискано със заявление вх. № 5539/08,02,2019г. от А. Б. М..
В частната касационната жалба се твърди неправилност на обжалваният съдебен акт и на предприетото принудително изпълнение. Иска съдът инцидентно в производството по обжалване отказ за заличаване да се установи незаконосъобразност на извършеното вписване на постановлението за възлагане и незаконосъобразност на извършените изпълнителни действия по проданта.
В изложението към частната жалба е формулиран въпроса: подлежи ли на заличаване акт – постановление за възлагане, издадено от съдебен изпълнител в полза на привиден кредитор, придобил недвижимия имот без основание. По този въпрос се твърди основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК
Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима
От материалите по делото може да се установи следното:
С определение по гр.д.№ 12957/2009 г. на СГС е отменено на основание чл. 402 ГПК допуснато обезпечение поради това, че е отпаднала причината, поради която е било допуснато – по спора е постановено влязло в сила решение, което се изпълнява и в рамките на изпълнителното производство съдията изпълнител предприема мерки за обезпечаване на изпълнението. Представено е и решение № 746/24.02.2010 г. по същото гр.д.№ 12957/2009 г., от което е видно, че молителката А. Б. М. е осъдена да заплати на И. Г. Ж. 130 100 евро. Решението по това дело е обжалвано пред САС, видно от представените страници от решение № 525/19.03.2014 г. по гр.д.№ 4012/2011 г. на САС. Не е представено цялото решение на САС, но върху решението на СГС е отразено, че е влязло в сила 26.07.2014 г. По това решение е образувано изпълнително дело, по което недвижим имот е възложен на взискателката Ж. с постановлението за възлагане, вписването на което се иска да бъде заличено.
Молителката твърди, че действията на съдебния изпълнител за незаконосъобразни, че имота, върху който е наложено изпълнението е бил несеквистируем, че вписването също е било незаконосъобразно, тъй като върху постановлението за възлагане не било отразено кога е влязло в сила.
С обжалваното определение, СГС се е позовал на разпоредбата на чл. 2 от Правилник за вписванията, според който отбелязване и заличаване се допуска само за случаите, които са предвидени изрично в законите. Тъй като заличаване на вписано постановление за възлагане не е предвидено в действащото законодателство и защото релевираните пороци на вписването касаят конкретно незаконосъобразност на акта, което не може да бъде предмет на контрол в производство по заличаване на вписването, частната жалба е преценена като неоснователна.
При така изложеното, не е налице наведеното основание за допускане до касация по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК.
По делото не е установено, че И. Г. Ж. е привиден кредитор на А. Б. М.. Кредиторът става привиден едва когато с влязло в сила решение по предявен иск е установено, че вземането му не съществува. Молителката не представя доказателства със сила на пресъдено нещо да е отречено вземането на Ж. към нея. Напротив, от представените доказателства се установява, че с влязло в сила решение А. Б. М. е осъдена да заплати на взискателката по изпълнителното дело Ж. сумата 130 000 евро. Не е установено това решение да е отменено или да е установено с друго решение след това, че сумата не се дължи. Отмяната на допуснатото обезпечение в хода на производството на основание чл. 402 ГПК – поради отпадане на нуждата от обезпечение не отрича вземането, а напротив – обезпечението е отменено, защото вземането е установено със сила на пресъдено нещо и то може да бъде събрано със способите на принудителното изпълнение.
Не са представени и никакви доказателства да са обжалвани изпълнителините действия, с които недвижимия имот, към който е насочено изпълнението е възложен на взискателката.
Правилникът за вписванията не предвижда заличаване на вписване на постановление за възлагане, защото вписването няма конститутивно действие – собствеността се придобива от влизане в сила на постановлението за възлагане / чл. 496, ал.2 изр. 1 ГПК /, а вписването има оповестително действие. Защитата срещу незаконосъобразно принудително изпълнение е по реда на чл. 435 и сл. ГПК или по исков ред от третите лица, които имат противопоставими права на тези на взискателя / чл. 496, ал.2 изр.2 ГПК/
Тъй като от материалите по делото не се установява взискателката, на която е възложен недвижим имот с вписаното постановление за възлагане, да е привиден кредитор, не се допуска касационно обжалване на обжалваното определение на СГС. Поставеният въпрос „подлежи ли на заличаване акт – постановление за възлагане, издадено от съдебен изпълнител в полза на привиден кредитор, придобил недвижимия имот без основание” не кореспондира на установените по делото факти, поради което е неотносим. Затова не се допуска касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 7376/25.03.2019 г. по ч. гр.д.№ 3153/2019 г. на Софийски градски съд по частна касационна жалба, подадена от А. Б. М..

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top