О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 123
София, 19.02.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – търговска колегия, второ търговско отделение, в закрито заседание на седми февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Камелия Ефремова
Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. №2384/2017г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма]–гр.София, срещу определение №407 от 06.07.2017г., постановено по в.т.д. №2/2017г. по описа на Варненски апелативен съд, с което е отхвърлена молбата по чл.248 ГПК на [фирма] за изменение на постановеното въззивно решение №107/10.05.2017г. в частта за разноските.
В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно. Сочи се, че въззивният състав е следвало да извърши прихващане на присъдените в полза на страните разноски с цел справедливо и процесуално икономично уреждане на отношенията между страните. Излагат се съображения, че вземанията за разноски произтичат от съдебния акт, поради което съдът следва да извърши прихващането, без да е необходимо изявление на страната за прихващане по смисъла на чл.104 ал.1 ГПК.
В срока по чл.276 ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответната страна [фирма]- [населено място].
Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото, приема следното :
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл.275 ал.1 ГПК срещу подлежащо на обжалване определение по реда чл.274 ал.2 ГПК съобразно разясненията, дадени в т.24 от ТР №6/06.11.2013г. по т.д.№6/2012г. на ВКС, ОСГТК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
За са остави без уважение молбата на [фирма] за изменение на постановеното решение №107/10.05.2017г. по в.т.д. №2/2017г. на Варненски АС в частта за разноските, въззивният състав е посочил, че искането по чл.248 ал.1 ГПК е единствено за извършване на прихващане на присъдените по делото разноски, без молителят да претендира промяна на определения от въззивната инстанция размер на разноските, дължими от страните, съобразно изхода на делото. Съдът е приел, че прихващане на дължимите между страните разноски до размера на по-малките от тях, не може да бъде извършено служебно от съда при постановяване на решението, тъй като последиците от прихващането не настъпват по право, а са действие на едностранно волеизявление на един от длъжниците, отправено до насрещната страна съобразно нормата на чл.104 ал.1 ЗЗД. Въззивният състав е посочил също, че в случая не е налице съдебно прихващане, което може да се извърши само чрез насрещен иск или възражение, което е процесуално действие на страната.
Настоящият състав намира, че правилно въззивният състав не е уважил молбата на [фирма] по чл.248 ал.1 ГПК. От една страна, не се твърди и не е налице допусната грешка или пропуск от страна на съда при определяне размера на дължимите от страните разноски, което е предпоставка за допълване или изменение на решението в частта за разноските по смисъла на чл.248 ал.1 ГПК. От друга страна следва да се има предвид, че съдът присъжда разноските на базата на правилата за тяхното разпределение – чл.78 ал.1-ал.4 ГПК, в които разпоредби не е предвидено задължение за съда да извършва служебно прихващане (компенсация) на дължимите между страните разноски до размера на по-малките от тях. В този смисъл в случая също не е налице грешка или пропуск на съда, свързан с неспазване на императивна процесуалноправна норма при постановяване на въззивното решение в частта му за разноските.
Мотивиран от горното ВКС, търговска колегия, състав на второ търговско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №407 от 06.07.2017г., постановено по в.т.д. №2/2017г. по описа на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: