3
определение по гр.д.№ 3398 от 2017 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 123
София, 19.03.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на четиринадесети март две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 3398 по описа за 2017 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК /редакция преди изменението на ГПК със ЗИДГПК, публ. в ДВ бр.86 от 2017 г., съобразно пар.74 от ПЗР на ЗИД на ГПК, публ.ДВ бр.86 от 2017 г./.
Образувано е по касационна жалба на А. Р. М. срещу решение № 2831 от 22.05.2017 г. по в.гр.д.№ 953 от 2016 г. на Благоевградския окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен състав.
В касационната жалба се твърди, че решението в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение за изнасяне на допуснатия до делба имот на публична продан, е незаконосъобразно и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, а в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение по исковете за сметки и по същество е прекратено производството по тези искове, въззивното решение е недопустимо- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Твърди се, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на горепосочената разпоредба би било произнасянето на ВКС по следните два въпроса:
1. Когато в делбен процес е приложено становище по чл.201, ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, съдът задължен ли е да приведе в ход процедурата по чл.201, ал.3 ЗУТ или може да я игнорира, като се позове на заключение на експертиза относно неподеляемост на допуснатия до делба имот ?
2. Непредявяването на иск по чл.12, ал.2 ЗН процесуална пречка ли е да се предяви искане за сметки по чл.346 ГПК ?
Ответницата по касационната жалба С. М. А. не взема становище по нея.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение по основанията за допускане на касационното обжалване приема следното:
I. По жалбата срещу решението в частта му, с която е потвърдено решение № 5314 от 08.09.2016 г. по гр.д.№ 242 от 2014 г. на Районен съд-Разлог в частта му за изнасяне на допуснатия до делба имот на публична продан: За допускане на касационното обжалване на решението в тази част касаторът е поставил само един правен въпрос: когато в делбен процес е приложено становище по чл.201, ал.1 ЗУТ, съдът задължен ли е да приведе в ход процедурата по чл.201, ал.3 ЗУТ или може да я игнорира, като се позове на заключение на експертиза относно неподеляемост на допуснатия до делба имот ? Въпросът не е свързан с тълкуване и прилагане на конкретна норма от Закона за устройство на територията, а е част от по-общия въпрос дали съдът е длъжен при постановяване на решението си да вземе предвид и да обсъди всички събрани по делото доказателства /включително заключения на експертизи и становища по чл.201, ал.1 ЗУТ/ и дали когато констатира противоречие между тези доказателства, може да приеме едни и да отхвърли /да не кредитира/ други. Този по-общ въпрос е свързан с прилагането и тълкуването на разпоредбата на чл.201, ал.5 ЗУТ /която е ясна в смисъл, че съдът не е длъжен да приема безкритично становището на главния архитект за поделяемост на делбения имот/ и на разпоредбите на чл.12, чл.235 и чл.236, ал.2 ГПК. По приложението на тези процесуалноправни норми има постановена постоянна и непротиворечива съдебна практика- например решение № 24 от 28.01.2010 г. по гр.д.№ 4744 от 2008 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 58 от 13.02.2012 г. по гр.д.№ 408 от 2010 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 700 от 28.10.2010 г. по гр.д.№ 91 от 2010 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 176 от 28.05.2011 г. по гр.д.№ 759 от 2010 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 65 от 16.07.2010 г. по гр.д.№ 4216 от 2008 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 79 от 12.07.2017 г. по гр.д.№ 3244 от 2016 г. на ВКС, ГК, IV г.о. и много други.
Обжалваното решение не противоречи на тази съдебна практика. Напълно в съответствие с нея, след като е констатирал, че по въпроса за поделяемостта на допуснатия до делба имот по делото са събрани противоречиви доказателства /експертиза на вещо лице и становище изх.№ АО-1379 от 30.10.2015 г. на Кмета на [община] и Директора на Дирекция „СА“ към тази община за поделяемост на имота/, въззивният съд e извършил преценка на тези доказателства и е изложил конкретни мотиви защо кредитира заключението на вещото лице, че имотът е неподеляем, а игнорира становището на Кмета на общината за поделяемост на имота: защото дворното място- предмет на делбата е с лице от 22 м. и съгласно чл.201, ал.2 ЗУТ във връзка с чл.19, ал.1 и ал.4 ЗУТ от него не могат да се обособят два самостоятелни урегулирани поземлени имота- УПИ /по един за двамата съделители/; защото първият /приземният/ етаж от жилищната сграда в това дворно място няма необходимата съгласно ЗУТ и Наредба № 7 от 2003 г. височина и осветеност, за да се обособи като жилище и защото вторият /първи жилищен/ етаж от сградата е с малка площ и за обособяването в него на две жилища /с необходимите съгласно чл.110, ал.1 от Наредба № 7 от 2003 г. минимум помещения- поне едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс, баня- тоалетна и складово помещение/ са необходими значителни преустройства.
От постановяването на горепосочената константна съдебна практика, на която, както вече бе посочено, обжалваното решение не противоречи, не са настъпили промени в обществените условия или в законодателството, които да налагат промяната на тази практика. Поради това не е налице посоченото от касатора основание на чл.280, ал.1, т.3 ГПК /в смисъла на това основание, разяснен в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС/ за допускане на касационното обжалване на решението на Благоевградския окръжен съд в частта му за изнасяне на имота на публична продан.
II. По жалбата срещу решението в частта му, с която е обезсилено като недопустимо решение № 5314 от 08.09.2016 г. по гр.д.№ 242 от 2014 г. на Районен съд-Разлог в частта му по исковете за сметки и по същество е прекратено производството по тези искове: Видно от молбата, находяща се на лист 189 от делото на първоинстанционния съд, А. М. е предявил срещу С. А. искове по сметки на обща стойност 3170 лв. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.2, т.1 ГПК, редакция преди изменението на ГПК, публ. в ДВ бр.86 от 2017 г. /сега чл.280, ал.3, т.1 ГПК/, въззивното решение по тези искове не подлежи на касационно обжалване, независимо от това дали съдът се е произнесъл по същество по тези искове или е обезсилил решението на първоинстанционния съд. Поради това касационната жалба в тази част следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно разглеждане касационната жалба на А. Р. М. срещу решение № 2831 от 22.05.2017 г. по в.гр.д.№ 953 от 2016 г. на Благоевградския окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен състав В ЧАСТТА МУ, с която потвърдено решение № 5314 от 08.09.2016 г. по гр.д.№ 242 от 2014 г. на Районен съд-Разлог в частта му за изнасяне на допуснатия до делба имот на публична продан.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима касационната жалба на А. Р. М. срещу решение № 2831 от 22.05.2017 г. по в.гр.д.№ 953 от 2016 г. на Благоевградския окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен състав В ЧАСТТА МУ, с която е обезсилено решение № 5314 от 08.09.2016 г. по гр.д.№ 242 от 2014 г. на Районен съд-Разлог по исковете по сметки.
Определението в частта за оставяне на касационната жалба без разглеждане подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
В останалата част настоящото определение не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.