О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 123
София 19.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия Папазова ч.гр.д.№ 590 по описа за 2019 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е въз основа на подадена частна касационна жалба от В. В. Т. от [населено място] против въззивно определение № 20071 от 27.09.2018г. по ч.гр.д. № 10816 по описа за 2018г. на Софийски градски съд, с което съдът е оставена без уважение частната му жалба против определение № 395071 от 26.04.2018г. по ч.гр.д.№ 69396/2017г.на СРС като е оставена без уважение молбата на длъжника за изменение на определение № 334385 от з.з.на 8.02.2018г. в частта за разноските. Счита същото за неправилно, постановено в нарушение на закона, поради което иска, след като бъде допуснато касационно обжалване, да бъде отменено, а въпросът решен по същество като бъде осъден заявителя за заплати на В. В. Т. сумата 300лв. за осъществено правна помощ в заповедното производство.
Като основание за допустимост, в представеното към жалбата изложение, жалбоподателят се позовава на нормите на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК, но не конкретизира нито един въпрос. Счита, че са налице „материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са от значение за делото и по които съдът се произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС”, която конкретно цитира, както и че „въпросите са разрешавани противоречиво от съдилищата”, но тези въпроси не са формулирани. Позовава се на определения по т.д.№ 4335/13г., т.д.№ 756/11г., т.д.№ 2340/15г., т.д.№ 2934/14, т.д.№ 258/14г.и гр.д.№ 2805/15г., които не представя, а цитира, във връзка с легитимираната да направи искане за разноски страна. Претендира направените в настоящето производство разноски от 15лв.за държавна такса.
Срещу подадената частна касационна жалба не е постъпил отговор.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото, намира следното :
Настоящият жалбоподателя В. В. Т. е пълномощник на длъжника Г. Д. в образуваното заповедно производство, срещу когото е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. След депозирано от него възражение и след като, в предоставения му срок заявителят „Софийска вода”АД не предявил иск, с определение № 334385 в закрито заседание на 8.02.2018г.,на основание чл.415 ал.5 ГПК, съдът /СРС/ е обезсилил издадената на 2.04.2016г. заповед за изпълнение и е прекратил образуваното заповедно производство, като е присъдил на В. В. Т. адвокатско възнаграждение за осъществената правна помощ на длъжника, по реда на чл.38 ал.1 т.2 ЗА, в размер на 50лв.
След направено – от длъжника – искане за изменение на определението в частта за разноските /искането е вместо 50лв.да се присъдят 300лв./, с определение № 395071 от 26.04.2018г. по ч.гр.д.№ 69396/2017г., СРС е оставил молбата без уважение.
Това определение е потвърдено със сега обжалваното въззивно определение № 20071 от 27.09.2018г. по ч.гр.д. № 10816 по описа за 2018г. на Софийски градски съд.
Имайки пред вид така изложените факти, настоящият съдебен състав намира, че постановеният от въззивния съд акт за разноските е окончателен и не подлежи на обжалване, което налага оставяне без разглеждане на подадената частна касационна жалба и прекратяване на настоящето производство. Съгласно чл.248 ал.3 ГПК определението за разноски може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. От тази разпоредба, която е специална спрямо общите разпоредби за обжалване на определенията, следва, че ако въззивното акт, чието изменение в частта за разноските се иска, не подлежи на касационно обжалване, то на обжалване пред ВКС не подлежи и определението по съществото на искането за изменение в частта за разноските. В този смисъл е константната практика на ВКС /напр.определения по ч. гр. д. № 614/2018 г. на ІV г.о., по ч. гр. д. № 5541/2016 г. на І г.о. по ч. гр. д. № 6356/2014 г. на ІІІ г.о./
В случая е налице тази хипотеза – обжалва се определение, с което е оставено без уважение искане за изменение в частта за разноските на определение по чл.415 ал.5 ГПК, което не подлежи на касационно обжалване, поради което и определението за разноските не подлежи на обжалване.
Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима подадената от В. В. Т. от [населено място] против въззивно определение № 20071 от 27.09.2018г. по ч.гр.д. № 10816 по описа за 2018г. на Софийски градски съд и прекратява производството по ч.гр.д.№ 590 по описа за 2019г. на Върховен касационен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е подлежи на обжалване, в 7 –дневен срок, с частна жалба пред друг състав на Върховен касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :