5
Определение на ВКС, ГК, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 123
[населено място], 20.02. 2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети февруари, през две хиляди и дванадесета година, в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. ч.гр.д. № 91 по описа за 2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, вр. с чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Обжалвано е определение на Пловдивския апелативен съд, І гр. състав, № 1640/28.11.2011 г. по ч.гр.д. № 1282/2011 г., с което е потвърдено определение № 699 от 26.09.2011 г. по гр.д. № 665/2011 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на Д. А. Т. от [населено място] по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от заплащане на държавна такса по делото.
Недоволен от определението на П. е жалбоподателят Д. А. Т. от [населено място], който го обжалва в срок с частна жалба, приподписана от адв. Г. П. от АК-П., който моли да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, същото да бъде отменено като незаконосъобразно и той освободен от внасяне на държавна такса за производството по делото, на основание чл. 83, ал. 2 ГПК. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът сочи, че в обжалваното въззивно определение съдът се е произнесъл по процесуалноправни и материалноправни въпроси, от значение за изхода на спора, а именно – следва ли фактът, че определено физическо лице е управител или съдружник в дружество, без да реализира реални доходи от дейността му и при деклариран минимален доход, да дава основание на съда да предполага евентуална възможност за покриване разходите за държавна такса и разноски в производството; какъв е критерият, по който съдът преценява достатъчността на средствата, необходими за таксите и разноските за производството и съобразен ли е той с размера на дължимите такси и разноски, или е само с оглед представените доказателства по чл. 83, ал. 2, т. 1-7 ГПК; въз основа на коя правна норма следва да се преценява брой членове на семейство, респ. доход на семейство, предвид възможността за фактическо съжителство и родени извън брак деца и на каква база се определя сумата, необходима за издръжката на член от семейството, както и следва ли съдът да определи до какъв размер може да бъде уважена молба за освобождаване от такси и разноски или при преценката си е длъжен изцяло да освободи ищеца от заплащане на такси и разноски или пък изцяло да отхвърли молбата. Така както са посочени въпросите от материално и процесуално естество, същите не са обусловили изхода на производството, но с оглед разрешението, дадено в т. 1 от ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, настоящата инстанция конкретизира правния въпрос, а именно – какви са критериите за освобождаване от такси и разноски за производството по делото на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, който е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Представени са четири определения на състави на ВКС в производства по чл. 274, ал. 2 и ал. 3 ГПК, които обуславят основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение, с което е отхвърлена молбата за освобождаване от заплащане на държавна такса по чл. 83, ал. 2 ГПК намира, че то подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261, чл. 278, ал. 4, вр. с чл. 280, ал. 2 и чл. 284, ал. 2 ГПК.
След преценка на доводите на касатора и обстоятелствата по делото, съдът намира, че не са налице основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на въззивното определение до касационно производство.
С обжалваното определение на въззивния съд, с което е потвърдено определението на първоинстанционния съд, с което е оставена без уважение молбата на касатора по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от внасяне на държавна такса по делото, е прието, че не са налице основанията по чл. 83, ал. 2 ГПК – липса на достатъчно средства за заплащане на дължимата държавна такса по делото, тъй като ищецът е декларирал, че е разведен, че притежава ? идеална част от жилищен имот в [населено място], че получава месечни доходи в размер на 420 лв., с които издържа себе си и двете си малолетни деца, като е установено по делото, че той е съдружник и управител в две търговски дружества – [фирма] и [фирма], и тъй като липсват данни за финансовото им състояние, както и с какъв произход е декларираният от него месечен доход от 420 лв., съдът е приел, че в случая не може да се приеме, че ищецът не разполага с достатъчно средства, за да заплати дължимата държавна такса по делото.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК – с въззивното определение съдът да се е произнесъл по правен въпрос, значим за изхода на спора, който да е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата и да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Преценката за основателност на молбата за освобождаване от такси и разноски по делото е обусловена от доказателствата за обстоятелствата по чл. 83, ал. 2 ГПК, от характера на правния спор и всички други констатирани от съда обстоятелства, в случая и фактите, че ищецът не е посочил доходи от притежаваните и управлявани от него търговски дружества, съществуването на едното от които е укрил, поради което твърдяното от жалбоподателя противоречие с практиката на ВКС и на съдилищата, не е налице.
Не са налице и предпоставки за допускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По обуславящите изхода на спора правни въпроси по приложението на чл. 83, ал. 2 ГПК е налице трайно установена съдебна практика, основания за промяна на която не са налице. В. съд е съобразил предпоставките за приложението на чл. 83, ал. 2 ГПК, в съответствие с утвърдената практика, съгласно която съдът извършва преценка налице ли са предпоставки за освобождаване от такси и разноски въз основа на доказателствата за имуществено състояние, семейно положение, здравословно състояние, трудова заетост, възраст и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на такси и разноски за производството по делото. Въпрос на фактическа преценка на съда при спазване на тези критерии е да приеме за установено дали лицето разполага с достатъчно средства да заплати таксите в цялост или частично. В настоящия случай в съответствие с тази практика съдът е извършил преценката налице ли са предпоставки за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса изцяло или частично, вземайки предвид, че той разполага с недвижимо имущество – собственик на ? идеална част от недвижим жилищен имот в [населено място], както и декларирани месечни доходи от 420 лв. и обстоятелството, че извършва търговска дейност като съдружник и управител на две търговски дружества, за които не е посочил данни каква печалба, респ. загуба реализира, както и обстоятелството, че е родител на две малолетни деца без доказателства, той ли упражнява родителските права по отношение на тях или заплаща съответната издръжка, и е преценил при тези данни, че в рамките на финансовите му възможности е да плати дължимата държавна такса за производството по делото.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема, че въззивното определение не следва да се допусне до касационен контрол, тъй като не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно определение на Пловдивския апелативен съд, І граждански състав, № 1640/28.11.2011 г. по ч.гр.д. № 1282/2011 г., по частна касационна жалба с вх. № 7284/08.12.2011 г. на Д. А. Т. от [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :