О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№123
гр. София, 20.09.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Красимир Влахов
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д. № 4904 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 248 ГПК.
Подадено е на 03.07.2018г. искане от Б. И. К. и З. С. К., чрез процесуалния им представител адв. К. Д., за изменение на определение № 289 от 04.06.2018г. постановено по настоящето дело, в частта му за разноските. Молителите претендират намаляване на разноските, които са осъдени да заплатят на насрещната страна в размер на 850 лева, поради прекомерност. Считат, че отговорът на касационната жалба не предполага фактическа и правна сложност при изготвянето му.
Ответникът по молбата Л. С. Л. я намира за неоснователна. Изтъква, че делото се отличава с фактическа и правна сложност и че наред с отговора е изготвен и подробен отговор на основанията за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното:
Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е допустима.
С определение № 289 от 04.06.2018г., постановено в производството по чл. 288 ГПК, не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 973 от 17.07.2017г. по гр. д. № 945/2017г. на Пловдивски окръжен съд, по касационната жалба на Б. И. К. и З. С. К., като в полза на ответника по жалбата Л. С. Л. са присъдени 850лв. разноски по делото, представляващи заплатеното от него адвокатско възнаграждение.
Наведеното с молбата възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК заплатеното от страната възнаграждение за адвокат може да бъде намалено, ако не съответства на фактическата и правна сложност на делото, като пределът за намаляване е до минимално определения размер на възнаграждението по чл.36 от Закона за адвокатурата. В случая предявеният иск е за собственост върху реална част от недвижим имот с цена 1630лв. Минималното адвокатско възнаграждение по дела относно вещни права върху недвижими имоти е 600 лв. – чл.7, ал.6 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а минималното възнаграждение за отговор на касационна жалба с изложение на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК е 500лв. – чл.9, ал.3 от същата наредба. Ответникът е заплатил 850 лв. адвокатско възнаграждение за изготвен от пълномощника отговор на касационната жалба и отговор на основанията за допускане на касационно обжалване. И двата отговора са подробно мотивирани. Предметът на спора за собственост, разгледан от съдилищата, включва множество факти, осъществени в продължителен период от време и редица правни доводи, свързани с тях. Поради това не може да се приеме, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност. С оглед на това заплатеният от ответника адвокатски хонорар от 850 лв. за касационното производство не е прекомерен.
По тези съображения искането за намаляване на присъдените с определението от 04.06.2018г. разноски следва да се остави без уважение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Б. И. К. и З. С. К. за изменение на постановеното по делото определение № 289 от 04.06.2018г. в частта му за разноските.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: