О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№123
гр. София, 25.06.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Красимир Влахов
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч. гр. д.№ 2373 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Б. Г. И., чрез пълномощника адв. Н., срещу определение № 48 от 22.03.2018г. на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение по гр.д. № 1009/2018г., с което е оставена без разглеждане като просрочена молбата й за отмяна по чл.303, ал.1, т.5 ГПК на влязлото в сила решение № 16 от 13.03.2017г. по гр.д.№341/2009г. на Луковитски районен съд.
Жалбоподателката намира определението за незаконосъобразно. Счита, че изводът на съда за просрочие на молбата за отмяна е необоснован с оглед приетото в т.7 на Тълкувателно решение № 7/2014г. на ОСГТК. Твърди, че е узнала за решението 23.08.2017г. когато е получила покана за доброволно изпълнение от ДСИ, към която е приложено копие от изпълнителния лист, издаден по влязлото в сила решение.
Ответниците по частната жалба не са взели становище.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа частната жалба и провери обжалваното определение, намира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано с правен интерес лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството по гр.д. № 1009/2018г. на ВКС, Второ гражданско отделение е образувано по молба на Б. Г. И. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК на влязло в сила решение № 16 от 13.03.2017г. по гр.д.№341/2009г. на Луковитски районен съд, с което е извършена съдебна делба на съсобствени земеделски земи, както и са разгледани претенции по сметките с основание чл. 30, ал.3 ЗС. Молителката твърди, че не е била редовно уведомена и представлявана в съдебното заседание на 21.01.2016 г., в което съдът е приел за разглеждане претенциите по сметки. По този начин е била лишена от възможност да вземе становище и да ангажира доказателства по тях.
За да приеме молбата за недопустима съставът на Второ гражданско отделение на ВКС е установил, че първоинстанционното решение от 13.03.2017г. е съобщено на молителката Б. Г. И. на 20.03.2017 г. /л. 607 от делото/ и тя е подала въззивна жалба срещу него на 03.04.2017г. С последващо заявление от 04.05.2017г. тя е уточнила, че жалбата касае само исковете по сметки, а не извършването на делбата. Във въззивната жалба Б. Г. И. е навела оплаквания, за нарушение правото й на участие в съдебното заседание на 21.01.2016г., идентични с изложеното в молбата за отмяна. В постановеното решение № 144 от 20.07.2017 г. по гр.д.№ 284/2017г. Ловешки окръжен съд е разгледал тези оплаквания и ги е намерил за неоснователни, при което е потвърдил първоинстанционния акт. Въззивното решение е влязло в сила в деня на постановяването му 20.07.2017г. на основание чл. 296, т.1 ГПК, тъй като с оглед цената на предявените искове не е подлежало на касационно обжалване.
При тези обстоятелства подадената на 21.11.2017г. молба за отмяна е намерена за процесуално недопустима на две основания. Първо, поради неспазване на тримесечния срок по чл. 305, ал.1, т.5 ГПК, тъй като молителката е участвала както в първоинстанционното, така и във въззивното производство, и началото на срока е на 20.07.2017г. когато е влязло в сила решението на окръжния съд. Този извод не се променя и при отчитане посочената от въззивния съд в откритото съдебно заседание дата, на която ще обяви решението си, а именно 27.07.2017г. Второ, поради това, че в подадената въззивна жалба молителката се е позовала на обстоятелствата, заявени като основания за отмяна по чл. 303, ал.1, т.5; въззивният съд ги е разгледал по реда на инстанционния контрол и това преклудира възможността да търси отмяна по извънредния способ.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение приема, че обжалваното определение, с което е оставена без разглеждане на молбата за отмяна, е правилно. Следва да бъдат споделени и двете основания за недопустимост на молбата. На първо място, молбата е просрочена. Поддържаното от Б. И. основание за отмяна по чл. 303, ал.1, т.5 ГПК е допуснато процесуално нарушение, довело до неучастието й в съдебното заседание на 21.01.2016г. пред районния съд. В следващите заседания пред първата инстанция, както и в заседанието на 27.06.2017г. пред въззивния съд тя е участвала, като е била надлежно представлявана от пълномощника си. Ето защо, за нея не е съществувала пречка да се уведоми за въззивното решение, най-късно на посочената от съда дата за постановяването му – 27.07.2017г. А считано от тази дата до подаването на молбата за отмяна на 21.11.2017г. е изтекъл тримесечния срок по чл. 303, ал.1,т.5 ГПК.
Несъстоятелни са изложените в частната жалба доводи, че срокът за отмяна следва да тече от узнаване на атакуваното решение, което е станало на 23.08.2017г. с връчване на поканата за доброволно изпълнение. От деня на постановяване на необжалваемото решение молителката е разполагала с възможност да се запознае със него при положена дължима грижа за добро водене на делото. В тази хипотеза съдът няма служебно задължение да връчва акта, каквото е вменено по чл.7, ал.2 ГПК за подлежащите на обжалване актове. Молителката не може да черпи права от проявената небрежност и неупражнено право на запознаване с решението своевременно. Само, ако поддържаното основание за отмяна касае нарушаване правото й на участие в последното съдебно заседание пред въззивния съд, тогава началото на срока за отмяна по чл.305, ал.1, т.5 ГПК би било в зависимост от узнаването на решението. Настоящият случай очевидно не е такъв. Именно по тези съображения не е налице и противоречие с разрешението в т.7 на Тълкувателно решение № 7/2014г. на ОСГТК. Соченото основание за отмяна – нарушаване правото на участие в съдебно заседание на 21.01.2016г. пред първоинстанционния съд, не е препятствало възможността на молителката да се уведоми за постановеното необжалваемо решение на въззивния съд и затова срокът по чл. 305, ал.1, т.5 ГПК тече от влизане на решението в сила.
На второ място молбата е недопустима и поради обстоятелството, че възможността за защита срещу визираното нарушение на процесуалните правила е изчерпана. Във въззивната си жалба Б. И. се е позовала на ненадлежното си участие в съдебното заседание на 21.01.2016г., а именно, че в протокола от заседанието е посочено, че има качеството на свидетел, който редовно призован не се явява. Във въззивното решение е даден отговор на това оплакване, при което същото не може да послужи като основание за отмяна на влезлия в сила съдебен акт.
Поради изложеното обжалваният акт следва да бъде потвърден.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 48 от 22.03.2018г. на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение по гр.д. № 1009/2018г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: