11
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 123
София, 26.02. 2020 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 141 по описа за 2020 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от “Крис Фешън Индъстрийс“ АД, чрез адвокат А. Т., срещу въззивно решение № 200/26.09.2019 г., постановено от Ловешки окръжен съд по гр.д. № 427/2019 г.
Излага доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Насрещната страна Р. И. Н. не отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивният Ловешки окръжен съд, като потвърдил решението на първостепенния Ловешки районен съд, отменил, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ заповед № 40/23. 10. 2018 г. на изпълнителния директор на Крис Фешън Индъстрийс“ АД, с която прекратил по чл. 330, ал. 2, т. 5 КТ трудовото правоотношение Р. И. Н., възстановил я на заеманата преди това длъжност „координатор производство“, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и осъдил работодателя да заплати обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 927.20 лв., на осн. чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20. 11. 2018 г. до окончателното издължаване на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД и съдебноделоводните разноски, сторени от Н. по делото. Осъдил ответника да заплати дължимата по исковете държавна такса и сторените от бюджета на съдебната власт разноски.
За да постанови този резултат, въззивният съд установил, че ищецът Р. Н. е в трудово правоотношение с “Крис Фешън Индъстрийс“ АД, като заема длъжността “координатор производство“ в периода 02. 06. 2014 г. – 23. 10. 2018 г. Със Заповед № 40/23. 10. 2018 г. на изпълнителния директор на “Крис Фешън Индъстрийс“ АД е прекратено трудовото правоотношение на Р. Н. на основание чл. 330, ал. 2, т.5 КТ, считано от същата дата. Съдът установил също така, че в продължителен период от време (21. 08. 2017 г. – 15. 10. 2018 г.). Р. Н. била в отпуск поради временна нетрудоспособност. С експертни решения на ТЕЛК на иццата е определена трайно намалена работоспособност в размер на 73 %, а впоследствие – с експертно решение № 2719/16. 10. 2018 г. – трайно намалена работоспособност в размер на 100 %, без чужда помощ. Противопоказанията за работа и в двете решения са: средно тежки и тежки физически натоварвания, принудителна работна поза, неблагоприятен микроклимат. В първото решение на ТЕЛК е дадено становище, че Н. има пригодност да изпълнява заеманата длъжност „координатор производство“. Във второто няма указания за това дали същата длъжност е подходяща. Със заявление вх. № 396/16. 10. 2018 г. Р. Н. поискала от “Крис Фешън Индъстрийс“ АД трудовият й договор да бъде прекратен на основание чл. 325, т. 9 КТ, като заявила, че не желае да й бъде предоставяна друга работа в предприятието. Работодателят отговорил, че прекратяване на трудовия договор на посоченото основание е възможно само, ако при работодателя няма друга работа, подходяща за здравното състояние на работника. Предложил й да бъде преназначена на свободно работно място, обявено по чл. 315, ал. 1 КТ на длъжност „работник ръчен шев“. Предупредил, че в случай на отказ – трудовото правоотношение ще бъде прекратено по чл. 330, ал. 2, т. 5 КТ. Р. Н. заявила, че според решението на ТЕЛК не може да изпълнява задълженията си по длъжността, както и, че “в подадено от мен заявление, във форма, достъпна за лаици съм посочила, че не желая и нямам възможност да заема друга работа по трудоустрояване. Направеното предложение не отговаря на възможностите и здравословното ми състояние, което е 100 % трайно намалена работоспособност. В този смисъл, направеното предложение би следвало да се счита като опит за дискриминация на работник, страдащ от тежко заболяване”.
На 23. 10. 2018 г. “Крис Фешън Индъстрийс“ АД прекратило трудовото правоотношение, като в заповедта за уволнение посочил като основание отказ на работника да заеме предложената му подходяща работа при трудоустрояване.
Съдът приел, че не е осъществена хипотезата на чл. 330, ал. 2, т. 5 КТ – в експертното решение от ТЕЛК липсва констатация, че за Н. е противопоказно с оглед здравословното й състояние да упражнява заеманата длъжност “координатор производство“. Работодателят не може сам да извърши подобна преценка, както и съдът инцидентно в исковото производство. Същото се отнася и относно преценката дали предложената длъжност “работник ръчен шеф“ е подходяща за заемане от служителя.
Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване с въпроса може ли съдът да преценява годността на работника или служителя да изпълнява работата, на която е бил назначен по трудов договор, при наличие на експертно решение на ТЕЛК, което не съдържа предписание за трудоустрояване – твърди противоречие с решение № 174 от 19. 07. 2017 г. по гр.д. № 4316/2016 г. на ВКС, IV г.о.
Поставеният правен въпрос е неотносим към крайния резултат по спора, защото съдът не е извършил подобна преценка, напротив изрично е посочил, че е извън рамките на съдебната проверка. Друг е въпросът, че страните са искали доказателства за установяване на посочените обстоятелства, съдът недопустимо ги е допуснал, вкл. и служебно е назначил експертиза. Доказателствената средства са описани в съдебното решение (както и всички доказателства в кориците по делото), но в крайна сметка съдът не е градил правни изводи въз основа на тях, въпреки, че изрично не е посочил, че са недопустими, съответно неотносими.
Относно поставения от касатора въпрос дали въззивният съд е длъжен да прецени всички доказателства и доводи на страните, като конкретно, ясно и точно да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречи доказателства, мотивирано да каже защо и на кои дава вяра, на кои не, кои възприема и кои не, се установява известно противоречие между постановеното от съда и съдебната практика на Върховния касационен съд относно тълкуването на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК – съдът е събрал множество неотносими и недопустими доказателства и доказателствени средства, свързани със спецификата на трудовите функции на длъжностите “координатор производство“ и „работник ръчен шеф”, съответно здравословното състояние на ищцата позволява ли да ги заеме. В решението си ги е обсъдил, но това нарушение не се е отразило върху крайния резултат по спора, защото изрично е приел, че изясняването на горните обстоятелства е единствено от компетентността на ТЕЛК. Вярно е, че в този случай, не е ясно защо съдът не е обявил, че събраните гласни доказателства и експертизи са недопустими, както не е ясно и защо ги е обсъждал в решенето си, след като така или иначе въз основа на тях не е градил правни изводи. Посоченото процесуално нарушение обаче, само по себе си, не е основание за допускане на касационно обжалване – няма как да промени крайния резултат по спора.
Касаторът е повдигнал и въпроса дали при условията на ограничения въззив съдът дължи произнасяне за правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, както и служебно по валидността на решението изцяло и по допустимостта му в обжалваната част, а също и за спазването на императивни разпоредби на материалния закон. Той е относим по всяко въззивно исково производство, но в случая не се установява поддържаното от касатора противоречие със съдебната практика.
Не е налице и противоречие с ППВС №1/1953 г. по въпроса дали въззивният съд извършва самостоятелна преценка на събрания пред първата инстанция доказателствен материал и по свое вътрешно убеждение и според разпореденото в закона, да направи своите фактически и правни изводи, за достигне до свое собствено решение, което да намери отражение в мотивите на съдебния му акт. Въззивният съд е изложил свои съображения, като инстанция по същество, относно фактическите и правни изводи, както и крайното заключение по спора. Обсъдени са и всички релевантни доводи на страните. Правилно работодателят е преценил, че при наличните обстоятелства и съдържането на решението на ТЕЛК няма възможност да прекрати трудовото правоотношение с Т. на осн. чл. 325, т. 9 КТ, но това не значи, че може да го стори по чл. 330, ал. 2, т. 5 КТ, без да са налице основания за това. Желанието на Т. не го обвързва, щом не е установена хипотезата на чл. 325, т. 9 КТ, а отказът й да се яви на работа, дори да съставлява неизпълнение на трудовите задължения, не може да обуслови уволнение на избраното от работодателя основание. По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е от значение дали заповедта, с която е прекратено трудовото правоотношение е на основание, което е осъществено; ако не – тогава уволнението е незаконно.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 200/26.09.2019 г., постановено от Ловешки окръжен съд по гр.д. № 427/2019 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: