5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 123
[населено място], 26.02.2020г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари, през две хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1431/2019 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Строй Холд„ ЕООД / в несъстоятелност против решение № 64/21.02.2019 г. по т.д.№ 736/2018 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решението, постановено по т.д. № 91/2017 г. на Смолянски окръжен съд, за отхвърляне на предявените от касатора против „ „Структура Инвест ВМ „ ЕООД искове, за заплащане на дължимо възнаграждение по договори с предмет „ сглобяване на дървени каси „ , материализирани в 5 фактури , в размер на 59 298,90 лева / данъчна основа 49 415,75 лева и 9 883,15 лева ДДС / , както и обезщетение за забава в издължаване на главниците, в размер на 13 904,82 лева. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – чл.236 ал.2 ГПК, предвид немотивирането му в съответствие с доводите на същата страна, като въззивник и съобразно задължението и по чл.269 пр. трето ГПК , както и поради установяване на качество на търговски пълномощник чрез свидетелски показания,считано за недопустимо.Решението се атакува и като постановено в противоречие с материалния закон – чл.301 ТЗ и чл.75 ал.2 вр. с чл.63 ЗЗД, доколкото съдът не е изложил обстоятелствата, позволяващи му да съобрази правни последици, съгласно цитираните норми, респ. да приеме, че е налице точно изпълнение от ответника. Според касатора, показанията на свидетеля К. / подписалият квитанциите / не потвърждават по изричен и категоричен начин получаването на плащанията и предаването им към патримониума на ищцовото дружество.Неправилно, според страната, съдът е приел качество, на подписалото квитанциите за получено плащане в брой лице, на „търговски пълномощник„ на ответника, въпреки че подписа му не е придружен с изрично упоменаване на подписване в такова качество – чл.26 ал.4 ТЗ. Изложени са съображения в подкрепа на довода на страната, че подписалият квитанциите за получено плащане по процесните фактури родственик на едноличния собственик и управител на ищцовото дружество е мним представител, предприел правни действия от чуждо име без представителна власт, които не обвързват мнимо представлявания, нито освобождават длъжника на мнимо представлявания от задълженията му. Доколкото не са потвърдени от ищеца и след узнаването – последното останало недоказано като конкретен момент, тези действия на мнимия представител са му непротивопоставими и към момента. Навежда се и довод, че съдът не е разгледал процесния спор в контекста на несъстоятелността на ищцовото дружество и доколко , предвид същата, е налице точно изпълнение. Несъстоятелен е,според касатора, изводът на въззивния съд за валидно погасяване на задълженията от ответника, основан единствено на обстоятелството, че издадените от ищцовото дружество фактури, по които се претендира плащане и се противопоставя от ответника вече извършено такова, са били подписани от същото лице, подписало и квитанциите за получените плащания.
Ответната страна – „Структура инвест – ВМ„ ЕООД – оспорва касационната жалба със съображения по правилността на въззивното решение .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване, в частта по предявения главен иск, съдебен акт / в частта относно отхвърления иск за обезщетение за забава, с оглед цената на същия и на основание чл.280 ал.3 т.1 пр. второ ГПК, касационното обжалване е недопустимо /.
За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното :
„Строй Холд„ ЕООД / в несъстоятелност /, чрез синдика на дружеството, предявява срещу „Структура Инвест – ВМ„ ЕООД обективно съединени искове, за осъждане ответника да заплати изискуемо задължение от възнаграждение за предоставени от ищеца услуги, договорите за които са материализирани в 5 фактури , ведно с обезщетение за забава в издължаването на главниците.По отношение ищцовото дружество е открито производство по несъстоятелност, с решение от 06.03.2017 г.. Ответното дружество е оспорило исковете с твърдение,че му е било отказано плащане по банков път от ищеца, с довода, че не разполага с банкови сметки, като не му е издаден и касов бон, с обяснението, че дружеството няма функциониращ касов апарат. Последното е предпоставило плащане в брой, с издаване на квитанции към приходни касови ордери. Квитанциите, издадени през 2015 г. / преди откриване производство по несъстоятелност на ищеца и дори преди определената дата на неплатежоспособност /, са оспорени от ищеца, досежно редовността им като счетоводни документи и съобразно изискванията на ЗДДС, като са изискани оригиналите на същите. След представянето им ищецът е оспорил автентичността на подписа на получател на сумите, какъвто ответното дружество твърди, че е било лицето В. К. , брат на едноличния собственик и управител на ищцовото дружество. Автентичността на подписа на същото, като представляващ ищеца както в процесните фактури, така и при удостоверените с квитанции плащания, е потвърден с графологична експертиза. Същият е разпитан и като свидетел.
Първоинстанционният съд е отхвърлил исковете, като неоснователни, поради извършено от ответника плащане, квалифицирано като точно. Обосновал е извод, че въз основа показанията на самия В. К. се установява качеството му на „търговски пълномощник„ , в което е подписал както процесните фактури, така и квитанциите за плащането в брой по тях.
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение , като изрично е отхвърлил доказано за лицето В. К. качество на „ търговски пълномощник „ , по смисъла на чл.26 ТЗ , както и изобщо доказана представителна власт на същия за ищцовото дружество, за получаване на плащанията. Предвид осчетоводяването на фактурите, подписани за изпълнител от същото лице, съдът е приел, на основание чл.301 ТЗ, че ищецът е потвърдил така сключените без представителна власт сделки, след като не се е противопоставил изрично. Този извод,според съда, следва и от самия факт на осъществено от ищеца изпълнение по същите и от основанието на заведените искове. След като едно лице е действало от името на дружество при сключване на сделка , с последващо потвърдена представителна власт за това, съгласно чл.301 ТЗ, според въззивния съд е логично да се приеме, че същото лице,въз основа на недвусмислени обстоятелства, се явява овластено да получи и насрещната престация по тази сделка, поради което изпълнението се явява точно и освобождава длъжника , на основание чл.75 ал.2 ЗЗД. Ако не се сподели извода за представителна власт на В. К., то следва, както изрично сочи съда, че исковите претенции биха се явили неоснователни, на предявеното договорно основание, доколкото същото лице е сключило самите сделки, изпълнение по които се претендира от ответника. Не може, според съда, ответникът да се санкционира за недобросъвестност, поради непредставяне на касов бон, доколкото последният се издава от кредитора, който дължи и счетоводно отразяване на плащането, поради което и от липсата на последното не може да се обоснове ползващ ищеца извод .
В изложението по чл.284 ал.3 ГПК касаторът твърди очевидна неправилност, на основание чл.280 ал.2 пр. трето ГПК. Обосновава последната с липса на мотиви по въведени от страната, като въззивник, доводи във въззивната жалба и конкретно : съдът не е обосновал защо изключва за лицето В. К. качеството му на „търговски пълномощник„ за ищцовото дружество, както и не е мотивирал извода си за приложимостта на чл.301 ТЗ. Немотивиран, според страната, е изводът на съда, че изпълнението на ответника е точно, на основание чл.75 ал.2 ЗЗД.
Очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен от действително вложения /извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност /. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, когато приложението й е обосновано от възприетата в решението фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или нарушение на процесуално правило, когато от отказа или нарушението е предпоставен решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационното обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод относно правното значение на факт, в разрив с правилата на формалната логика, опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, установимо от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ на съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните, е относимо към преценка за неправилност, на основанията на чл.281 т.3 ГПК, но не и към очевидна неправилност.
За защитата на касатора е ирелевантен извода на съда, че В. К. не е имал качеството на търговски пълномощник, тъй като това е и собствената му теза, както и извода, че предвид подписването от същото лице на фактурите, материализиращи сделките между страните по спора, предвид осчетоводяването им и самото изпълнение на предмета на същите, на основание чл.301 ТЗ, следва да се приеме, че ищецът е потвърдил сключването им при наличие на представителна власт. Всеки от тези изводи не противоречи на тезата на ищеца и сам по себе си не представлява решаващ извод за спора. Не с разпоредбата на чл.301 ТЗ съдът е обосновал извода си за валидно изпълнение на ответника , а с тази на чл.75 ал.2 ЗЗД, основана на факта на сключване на сделките от името на ищеца, чрез същото лице, получило и плащанията по тях, на който факт се основават и претенциите на ищеца. Мотиви за приложението на чл.75 ал.2 ЗЗД въззивното решение съдържа / при това датите на подписаните, с представителна власт за представляващия В. К. фактури, съвпадат с датите на издадените квитанции за получени плащания от същото лице, което не изключва извършване на двете действия по едно и също време и на едно и също място /, а доколко страната ги споделя е ирелевантно за преценка на правилността на въззивния акт. Очевидна неправилност на правния резултат, изводима съгласно посоченото в предходния параграф от настоящото определение, не е налице.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 64/21.02.2019 г. по т.д.№ 736/2018 г. на Пловдивски апелативен съд.
ОСЪЖДА „Строй Холд „ ЕООД / в несъстоятелност / да заплати на „ Структура Инвест ВМ „ ЕООД разноски за настоящата инстанция, на основание чл. 81 вр. с чл. 78 ал.3 ГПК, в размер на 500 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: