3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 123
С., 27.02.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на деветнадесети февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 465/ 2012 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение № 208 от 14.02.2012 г. по гр.д. № 3319/ 2011 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Решение от 14.07.2011 г. по гр. д.№3516/2010 г. на СГС: в частта, с която исковете за обезщетение за неимуществени вреди по чл. 226 ал. 1 КЗ на Н. Г. Н. и Н. И. Н. – двамата от [населено място] срещу ЗД [фирма] – [населено място] са уважени за по 60 000 лв. и в частта, с която е отменено първоионстанционното решение в частта, с която исковете са отхвърлени по за 40 000 лв., в която част също са уважени, с оплакване за неправилност. Жалбоподателят в Изложение на основания за допускане на касационно обжалване сочи, че е налице основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, което обосновава с представени копия от Р.№22/29.01.2009 г. по гр.д.№ 6384/ 2007 г. на ВКС, ІV г.о., за което сочи, че са присъдени обезщетения за неимуществени вреди по 15 000 лв. и Р.№ 905/9.12.2009 г. по гр.д.№ 1771/2008 г. на ВКС, ІІІ г.о., за което сочи, че е присъдено обезщетение 10 000 лв. за смърт, настъпила в резултат на виновно поведение на ответника, установено в наказателно производство (чл.222 ГПК-отм.), при съобразяване с критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
Ответниците по касационната жалба Н. Г. Н. и Н. И. Н. – двамата от [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорват основателността на искането за допускане на касационно обжалване, като поддържат, че жалбоподателят не доказва да е налице основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК – противоречива практика – като считат, че представените съдебни решения са неотносими – постановени при различна фактическа обстановка. Евентуално поддържат, че касационната жалба е неоснователна по същество.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него съответно е потвърдено и изменено първоинстанционно решение, с което са уважени осъдителни искове, субективно съединени, цената на всеки от които не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Допускането на касационно обжалване, съгласно чл. 280 ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материално – правен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280 ал.1 т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване Върховният касационен съд извършва въз основа на изложените от жалбоподателя въпроси и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Жалбоподателят не е посочил кой е релевантният за делото разрешен от съда правен въпрос, а с представените копия от решения, постановени по искове по чл. 45 ЗЗД от отделни състави на ВКС, не доказва да е налице противоречива практика по въпроса за определяне на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, причинени на родители на загинал при ПТП на 13.Х.2009 г. пътник в застрахован при ответника лек автомобил.
Съгласно т.1 от ТР на ОСГТК на ВКС №1/2009 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г. касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото, като общо основание за допускане до касация, който въпрос определя рамките, в които ВКС селектира касационните жалби. Без жалбоподателят да посочи този въпрос, касационният съд не е длъжен и не може да изведе правния въпрос от твърденията на касатора и от сочените нарушения, допуснати от съда, нито от представени съдебни решения. Непосочването на релевантния правен въпрос е основание за недопускане на касационно обжалване, без ВКС да разглежда поддържаните допълнителни основания.
Ако се приеме, че жалбоподателят е посочил релевантния за делото въпрос, който е за размера, в който следва да се определи обезщетението за неимуществени вреди, дължими от застрахователя, с оглед критерия на чл. 52 ЗЗД, който въпрос е релевантен за делото, тъй като от него зависи изходът му, не е доказал с представените копия от две решения на отделни състави на ВКС, постановени при действието на ГПК(отм.), този въпрос да е решен от въззивния съд в противоречие със задължителна съдебна практика.
По изложените съображения Върховният касационен съд Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 208 от 14.02.2012 г. по гр.д. № 3319/ 2011 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: