5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 123
гр. София, 28.02.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Жанин Силдарева
Членове: Дияна Ценева
Александър Цонев
изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 3900/16 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК. Съгласно чл. 280 от ГПК и т.р. 1-2010-ОСГТК, ВКС проверява 1/дали касационната жалба е редовна и допустима, 2/уточнява и конкретизира въпросите от Изложението за тълкуването на коя правна разпоредба се отнасят и съобразява кое от основанията по чл. 280, ал.1, т.1,2 и 3 ГПК се подържа; 3/проверява дали въззивният съд се е произнесъл по тези въпроси като е извършил тълкуване на съответната разпоредба и дали това е било решаващо за крайния извод за изхода на делото; 4/проверява дали е налице хипотезата на посоченото в изложението основание по чл. 280, ал.1, т.1,2 и 3 ГПК, а именно дали въззивният съд е тълкувал правната разпоредба в противоречие със задължително тълкуване на ВКС, евентуално дали нормата се тълкува по различен начин от съдилищата, или нормата е непълна, неясна или противоречива и дали е необходимо изменение на тълкуването и, поради промени в обществените условия и в законодателството.
1.Съдът е сезиран с касационна жалба от ответниците М. П. С. и О. Г. Ч. срещу решение № 2641/ 14.05.2016г. и срещу решение № 3324/ 30.07.2014г., постановени по в.гр.д. 613/2012г. на Благоевградски окръжен съд. Касационната жалба срещу решение № 2641/ 14.05.2016г. за поправка на очевидна фактическа грешка /ОФГ/, е редовна и допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, има необходимото съдържание по чл. 284 ГПК и е подадена от легитимирано лице чрез упълномощен адвокат.
Касационната жалба в частта срещу решение № 3324/ 30.07.2014г. е недопустима, тъй като е подадена извън преклузивния срок по чл. 283 от ГПК и се обжалва въззивно решение, което е влязло в сила. С определение № 189/ 26.04.2016г. по гр.д. 1701/2015г. на ВКС по чл. 288 ГПК, не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 3324/ 30.07.2014г. и същото е влязло в сила. В това производство по чл. 288 ГПК, жалбоподателите М. С. и О. Ч. са участвали, подали са насрещна касационна жалба и по нея не е било допуснато касационно обжалване. Касационната жалба срещу решение № 3324/ 30.07.2014г. на БлОС, следва да се остави без разглеждане като недопустима.
2. В Изложението за допускане на касационно обжалване, жалбоподателите формулират следните правни въпроси: какво представлява „спокойно владение“ като една от предпоставките на придобивната давност по чл. 79 ЗС; от кой момент тече погасителната давност на иска по чл. 30, ал.1 ЗН при направено завещание; кога се преклудира правото по чл. 193 от ГПК за оспорване на документ; обвързан ли е съдът от заключението на вещото лице, съгласно чл. 202 ГПК. Не са формулирани въпроси по тълкуването на чл. 247 ГПК- относно поправката на ОФГ. Подържа се основание за допускане общо по чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК.
3. К. Г. е предявил иск по чл. 108 ЗС срещу М. С. и О. Ч. за 1/2ид.ч. от ап.15, находящ се в [населено място], [жилищен адрес] вх.“А“, кв.109 на основание две саморъчни завещания. Ответниците са направили възражение за нищожност на завещанията, за изтекла в тяхна полза придобивна давност и са предявили насрещен иск за възстановяване на запазена част. С решение по чл. 290 ГПК, ВКС е приел, че завещанията са действителни и че придобивна давност в полза на ответниците не е изтекла, и е върнал делото на БлОС за повторно гледане. При повторното разгелждане, а именно с решение 3324/2014г., БлОС е приел, че по силата на саморъчните завещания ищецът е придобил Ѕ ид.ч. от имота, отказал е да разглежда въпроса за придобивната давност и е отхвърлил иска по чл. 108 ЗС поради учредено със завещанието плодоползване върху имота в полза на ответницата. Със същото решение е отхвърлен иска за възстановяване на запазена част. С определение по чл. 288 ГПК, ВКС не е допуснал касационно обжалване на това въззивно решение и е върнал делото за поправка на ОФГ- за постановяване на установителен диспозитив по иска по чл. 108 ЗС. Именно с обжалваното въззивно решение 2641/2016г., въззивният съд е приел, че е допуснал ОФГ в решението си №3324 от 30.07.2014г. като е пропуснал да се произнесе с отделен установителен диспозитив по иск по чл.108 ЗС, поради което е допуснал поправка на ОФГ, че признава за установено спрямо ответниците М. С. и О. Ч., че ищецът К. Г. е собственик на 1/2ид.ч. от процесния имот: ап.15, находящ се в [населено място], [жилищен адрес] вх.“А“, кв.109. В мотивите към решението, въззивният съд е разгледал и въпроса по същество като е обсъждал доказателства и се е произнасял по направени възражения за недействителност на саморъчни завещания и за изтекла придобивна давонст.
4. Касационното обжалване не следва да се допуска, тъй като поставените въпроси са неотносими- те са свързани с тълкуване на правни норми, по които ответниците са направили възражения за изтекла придобивна давност, за нищожност на завещанията и за накърняване на запазена част, които възражения са преклудирани със сила на присъдено нещо /СПН/. Въпроси по тълкуването на чл. 247 ГПК, не са поставени в изложението.
С решения 503-11-ІІ ГО, 793-10-І ГО и 83-13-ІІ ГО е прието, че при повторното гледане на делото, въпросите които вече са били разрешени и споровете относно правното значение на установените по делото факти, обсъдени от касационния съд, се преклудират. С решение № 187/ 20.07.2012г., по гр.д. 112/2012г. на ВКС по чл. 290 ГПК, са били окончателно разрешени въпросите и спора относно действителността на саморъчните завещания и възможността ответницата М. С. да придобие процесната 1/2 ид.ч. от имота чрез придобивна давност. Изрично в мотивите към решението, касационната инстанция е развила съображения защо приема, че завещанията са действителни и не е налице изтекла в полза на ответницата 10г. придобивна давност. Тези възражения са преклудирани, поради което поставените въпроси в изложението, свързани с тях, са неотносими. С определение № 189/ 26.04.2016г. на ВКС по гр.д. 1701/2015г. на ВКС по чл. 288 ГПК не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 3324/ 30.07.2014г., с което е отхвърлен насрещния иск за възстановяване на запазена част по чл. 30 ЗН. По този начин, влязлото в сила въззивно решение е формирало СПН между страните относно иска за възстановяване на запазена част, поради което поставените в изложението въпроси, свързани с този иск са неотносими, поради настъпила преклузия.
С т.р. 4-2014- ОСГК е прието, че когато съдът се е произнесъл с един диспозитив по иска по чл. 108 ЗС, е налице очевидна фактическа грешка в диспозитива, която следва да се поправи по реда на чл. 247 ГПК. В съгласие с тази практика, въззивният съд е изразил в диспозитива, формираната вече воля, че въз основа на саморъчните завещания, ищецът е придобил 1/2ид.ч. от процесния имот. Макар въззивният съд да е разгледал и възраженията за нищожност на саморъчните завещания и за изтекла в полза на ответницата придобивна давност, той не е пререшил спора по тези въпроси, разрешен със СПН и не е променил вече формираната си воля по въззивно решение №3304/ 30.07.2014г., че ищецът е придобил собственост върху 1/2ид.ч. от процесния имот на основание двете саморъчни завещания., поради което решението за поправка на ОФГ е валидно и допустимо.
Не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК.
С оглед изхода на спора, в полза на К. Г. следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция 800лв., представляващи платен адвокатски хонорар.
Воден от горното, ВКС
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без разглеждане касационна жалба с вх.№ 2394/ 24.06.2016г. по описа на Благоевградски окръжен съд, подадена от ответниците М. П. С. и О. Г. Ч., в частта, с която е обжалвано решение № 3324/ 30.07.2014г., постановено по в.гр.д. 613/2012г. на Благоевградски окръжен съд.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2641/ 14.05.2016г., постановено по в.гр.д. 613/2012г. на Благоевградски окръжен съд.
Осъжда ответниците М. П. С. с ЕГН [ЕГН] и О. Г. Ч. с ЕГН [ЕГН] от [населено място] да платят на ищеца К. Р. Г. [населено място] разноски в размер на 800лв. за настоящата инстанция.
Определението може да се обжалва в частта, в която касационната жалба е оставена без разглеждане с частна жалба в 1- седмичен срок от връчването, а в останалата част е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: