Определение по ч. гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
2226_17_opr_chj_274@23(3)gpc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 123
София, 29.06.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи юни две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр.дело N 2226 /2017 г.:
Производство по чл.274,ал.2 вр. чл.23,ал.3 ГПК.
Производството е образувано по частна жалба на М. А. Г., А. А. Г. и [фирма], представлявано от М. Д. Д., срещу разпореждане от 04.04.2017 г. по ч.гр.д. № 3167 /2010 г. на Софийския апелативен съд, г.о., с което е върната като недопустима на основание чл.274,ал.1 ГПК частната жалба на М. А. Г., А. А. Г. и [фирма] срещу определение № 2403 от 06.07.2016 г. по делото, с което на основание чл.23,ал.3 ГПК гражданското дело, образувано по исковата молба на М. А. Г., А. А. Г. и [фирма] срещу З. Д. ЕАД, е изпратено за разглеждане на Окръжен съд – Перник.
Като доводи за неправилност на разпореждането жалбоподателите излагат твърдения, че делото е могло да бъде изпратено на Софийски окръжен съд.
Настоящият състав намира следното:
Разпореждането на въззивния съд (САС) за връщане на частна жалба е преграждащо и подлежи на разглеждане от ВКС.
По същество обаче то е правилно, тъй като определението на въззивния съд, постановено на основание чл.23,ал.3 ГПК, с което делото е изпратено за разглеждане в друг равен по степен съд в района на въззивния съд, не падежи на обжалване с частна жалба, тъй като по отношение на него не е осъществена нито една от двете процесуални предпоставки, предвидени в разпоредбата на чл.274,ал.1 ГПК за допустимост на обжалване на определенията на съда – 1) то не е преграждащо (не прегражда търсената с иска защита), напротив – постановено е, за да бъде осигурено разглеждането на делото, когато поради отстраняването на съдии разглеждането му в съответния съд е станало невъзможно и 2) обжалването му не е предвидено в закона (в ГПК).
Изводът е, че определенията по чл.23,ал.3 ГПК не подлежат на самостоятелен инстанционен контрол. Следователно подадените срещу такива определения частни жалби са недопустими и подлежат на връщане.
Поради изложеното частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Воден от изложеното настоящият състав
О П Р Е Д Е Л И :
Потвърждава разпореждане от 04.04.2017 г. по ч.гр.д. № 3167 /2010 г. на Софийския апелативен съд, г.о..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.