О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 123
[населено място], 06.03.2017 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 1923/2016 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288, ал.1 ГПК и е образувано по касационна жалба на М. В. М. и Г. И. М., срещу решение №1328/22.06.2015г. по в.д.№881/2015г., с което е потвърдено решение от 20.10.2014г., постановено по гр.дело № 15678/2013г. на СГС, гр.отделение, десети състав. Касаторите искат касиране на въззивното решение на всички касационни основания по чл.281, т.3 ГПК, а като основания за допускане на решението до касационно основание сочат чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът Г. фонд- София в писмен отговор поддържа, че не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Претендира заплащането на разноски за касационната инстанция.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл. 280, ал. 1 ГПК приема следното.
С първоинстанционното решение са отхвърлени исковете на ищците – касатори срещу Г. фонд за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди по 90 000 лв., от смъртта на наследодателя им И. М. М. при настъпилото на 28.06.2006г. ПТП, както и за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за сумата от 990 лв.
Решението е потвърдено от САС.
За да потвърди този резултат, въззивният съд е приел, че не са настъпили предпоставките за възникване на отговорността на Г. фонд по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” – виновният водач, причинил ПТП да няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”. Съдът е взел предвид предоставената от Г. фонд информация и след служебно извършена справка в публичната информация, предоставена на сайта на Г. фонд, е приел за установено, че към датата на настъпване на застрахователното събитие/ ПТП/ -28.06.2006г., лекият автомобил, в който наследодателят на ищците е пътувал като пътник, е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със застрахователна полица № 22306-306627 от 5.01.2006г. при ЗК [фирма], със срок на валидност на договора до 5.01.2007г. Застрахованата отговорността на виновния водач на МПС, с валиден договор по задължителна застраховка Гражданска отговорност”, изключва отговорността на Г. фонд за причинени вреди на пострадалите лица от деликта.
Въззивният съд е приел също за основателно възражението на „Гаранцинния фонд за погасяване на вземането на ищците по давност – чл.197 КЗ. Изложени са аргументи по възражението на ищците за спиране течението на давността по чл.115, ал.1, б”ж” ЗЗД за времето, през което е траял наказателния процес срещу виновния водач и в който ищците са предявили срещу него граждански иск, уважен с влязлата в сила присъда.
По основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК:
Настоящият състав на ВКС, ТК, първо отделение намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол. В Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поддържа противоконституционността на чл.280, ал.1, чл.284, ал.3, т.1 и чл.288 ГПК . Препраща към касационна жалба на трето на процеса лице от 12.09.2012г., за установена противоправна и протиковоконституционна съдебна практика с въведеното касационно обжалване с ГПК, в сила от 1.03.2008г. Процесуалният представител на ищците излага и свои съображения за въведеното факултативно обжалване пред ВКС, определено като средство за масово отказване от подаване на касационни жалби и лишаването на гражданите от правото на защита от неправилни решения на въззивните съдилища, подложил е на критика ТР №1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. №1/2009 г., ОСГТК на ВКС, определено като противоправно.
С решение № 4 от 16.06.2009 год. по к. д. № 4/2009г., К. съд обяви за противоконституционна нормата на чл.280, ал.1 в частта, относно думата „съществен“. При приемане на мотивите на ТР №1/2010г., ОСГТК на ВКС се е съобразило с нормативно определената задължителност на решенията на Конституционния съд /чл. 14, чл. 6 З./. Тълкувателните решения, приемани на основание чл. 124 ЗСВ при констатирана противоречива или неправилна практика по тълкуването и прилагането на закона от ОСГК, ОСТК и на ОСГТК на ВКС, по силата на чл. 130, ал. 2 ЗСВ са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт; за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове.
След като по силата на закона ТР е задължително за прилагане от ВКС, от настоящия състав се извърши проверка обосновали ли са касаторите предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на решението на САС до касационно обжалване.
Съгласно т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС, посоченият от касатора материалноправен и/или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които ВКС е длъжен да селектира касационните жалби. Обжалваното въззивно решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. ВКС не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, е достатъчно основание за недопускане на решението до касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
В случая жалбоподателите не сочат материалноправен или процесуално правен въпрос от значение за изхода по конкретното делото и за формиране решаващата воля на съда, не обосновават общото основание за допускане на решението до касационен контрол, достатъчно основание за недопускане на решение на САС до касационно обжалване, поради което допълнителният селективен критерий не се разглежда.
С оглед на изложеното, касационната жалба на М. В. М. и Г. И. М. не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК и не следва да се допуска до разглеждане.
На основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК ответникът по касация има право на юрисконсултско възнаграждение за изготвения отговор на касационната жалба в размер на 150 лв., определено на основание чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правна помощ.
Водим от горното, ВКС, ТК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1328/22.06.2015 г., постановено по в.гр.д. №881/2015 г. на Софийския апелативен съд, гр. колегия, четвърти състав.
ОСЪЖДА М. В. М., ЕГН [ЕГН] и Г. И. М. , ЕГН №[ЕГН] , и двамата от [населено място] да заплатят на Г. фонд юрисконсултско възнаграждение от 150 лв. Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: