О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 123
гр.София, 07.03.2018 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на пети февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ:СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 3184 по описа на Върховния касационен съд за 2017 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 11.04.2017 год. по гр. д. № 134/2017 год. Хасковският окръжен съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение от 22.12.2016 год. по гр. д. № 278/2016 год. на Районен съд, [населено място] в обжалваната му част, с която е допусната съдебна делба на поземлен имот № 1696 с площ 536 кв. м., при неуредени регулационни сметки, за който е отреден УПИ ХI-1696 в кв. 75 по регулационния план на [населено място], ведно с построените в него гараж и стопански постройки, както и на втория етаж, обособен като самостоятелно жилище, от построената в същия поземлен имот жилищна сграда, с площ 93 кв. м. /включващо две стаи, хол, кухня върху покрита тераса с вход от хола, баня, тоалетна/ ведно с припадащите се идеални части от сградата, между страните по делото, при дялове, както следва: за втория етаж от жилищната сграда между М. П. Н. с дял 1/2 ид. ч., К. И. Н., П. И. Н. и Р. И. Н. – по 1/3 ид. ч. за всеки от последните трима, за поземления имот № 1696, ведно с построените в него гараж и стопански постройки – между М. П. Н. с дял 1/6 ид. ч., П. Б. Н. – с дял 4/6 ид. ч., К. И. Н., П. И. Н. и Р. И. Н. – по 1/18 ид. ч. за всеки от последните трима.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от съделителите К. И. Н., П. И. Н. и Р. И. Н., чрез пълномощника им адв. Ст. Ш., с оплаквания за неговата неправилност поради наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК и молба за отмяната му, като вместо това искът за делба на спорните имоти бъде отхвърлен. Претендират присъждане на направените разноски за всички съдебни инстанции.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите се позовават на противоречие на въззивното решение с цитираната и приложена съдебна практика /решения на ВКС по чл. 290 ГПК/, обосноваващо наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК /редакция преди изм. ДВ бр. 86/2017 год./. Формулирани са материалноправни въпроси, свързани с придобиване по давност на съсобствен имот и предпоставките за това, както и процесуалноправен такъв, свързан с преценката на противоречи свидетелски показания.
Съделителите М. П. Н. и П. Б. Н., чрез пълномощника им адв. Вл. Т. в писмен отговор оспорват наличието на основания за допускане на касационното обжалване, с искане то да не бъде допуснато и им се присъдят разноските за настоящата инстанция.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав на Второ гражданско отделение, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаряща на изискванията за редовност по чл. 284 ГПК.
По релевираните от касаторите основания за допускане на касационното обжалване, съдът съобрази следното:
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приел, че придобиването на недвижимия имот, в който са построени и сградите, предмет на делбата, е по време на брака между наследодателя на страните П. Н., починал през 1995 год. и съпругата му П. Н., поради което и придобиването на вещното право на собственост е в режим на съпружеска имуществена общност. При прекратяването й със смъртта на наследодателя същата се трансформира в обикновена дялова съсобственост, при равни права на съпрузите, като делът на наследодателя се наследява от наследниците му – преживялата съпруга и две деца. При правилното приложение на правилата на чл. 5 и чл. 9 ЗН са определени и квотите на наследниците, съделители в настоящето делбено производство.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е допусната делбата на съсобствения между касаторите и М. Н. втори етаж в жилищната сграда в имота, въззивният съд приел за неоснователно възражението им за придобиването му по давност, тъй като упражняваната от тях и от техния наследодател приживе фактическа власт от 1977 год. до настоящия момент не е достатъчно основание да се приеме, че е настъпила промяна в намерението им да своят чуждите идеални части на основание дарението от 1975 год. от родителите в полза на брата и сестрата. Горното е обосновано с установената по делото липса на какъвто и да било спор между тях относно собствеността на дарения им етаж, което да е довело до завладяване частта на сестрата от наследодателя на касаторите. Както е прието в ТР № 1/2012 год. на ОСГК при наличие на правно основание за установяване на фактическата власт /в случая дарението от родителите на двете деца/, упражняващият тази фактическа власт се явява държател на чуждите идеални части, презумпцията по чл. 69 ЗС е опровергана и съответно в негова тежест при позоваването му на придобивна давност е да установи, че такава е започнала да тече чрез явна промяна на държането във владение чрез такива едностранни действия, които трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици, т. нар. преобръщане на владението /interversio possessionis/, при което съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственик владелец. При позоваване на придобивна давност, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици. Завладяването частите на останалите и промяната по начало трябва да се манифестира пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това е обективно невъзможно. Във всеки отделен случай всички тези обстоятелства трябва да бъдат доказани. Последващо манифестиране промяна в намерението не е необходимо и когато упражняването на фактическата власт е започнало от един от съсобствениците с намерението да държи целия имот като свой и той е станал владелец на идеалните части на останалите.
По отношение допускане на делбата на поземления имот и построените в него гараж и стопански постройки, съдът приел възраженията на ответниците, сега касатори, също за неоснователни. С оглед характера на дворното място, в което са построени сградите, останали в наследство на страните, същото подлежи на делба, тъй като няма статут на обща част, независимо от наличието на прехвърлителни сделки по отношение на приземния и втория етажи от жилищната сграда, с оглед наличието на съсобственост между страните. Построените в имота стопански постройки и гараж също подлежат на делба между наследниците, като възражението за придобивна давност е намерено за неоснователно по изложените вече съображения за липсата на демонстрирана промяна на намерение за своене на чуждите идеални части от страна на брата, респ. неговите наследници /касаторите в настоящето производство/.
Формулираният в изложението на касаторите въпрос „Дали може да се приеме, че съсобственикът е променил намерението си и е започнал да владее за себе си реална част от съсобствения имот, дори и тя да не е обособена от останалата част от имота с трайна граница” не е обуславящ за направения от въззивния съд извод за липса на придобивна давност в полза на касаторите. Изложените доводи представляват оплакване за неправилност относно изводите касаещи иска за делба на гаража и стопанските постройки, какъвто е и вложения смисъл в т. н. втори въпрос: „Следва ли промяната на намерението на един от съсобствениците да свои целия имот само за себе си, като превърне държането на идеалните части на останалите сънаследници във владение, да бъде обективирана и манифестирана пред останалите сънаследници с конкретни действия, които да бъдат насочени конкретно към тях”. Въззивният съд приел, че не е налице промяна на намерението, нито наличие на конкретни действия, които да я обективират, в т. ч. да бъдат манифестирани пред останалите, именно поради липсата на спор между съсобствениците по дарението на втория етаж, респ. между всички наследници по отношение останалите наследени имоти – дворното място и построените в него гараж и стопански постройки. И при двете правни основания упражняваната от брата фактическа власт включва владение на собствената му идеална част по придобивното основание, и държане на чуждата идеална част, която, за да я е придобил по давност, следва да установи при спор наличието на едностранните действия по преобръщането на държането във владение, манифестирането им пред останалите съсобственици, в който смисъл са разясненията в ТР № 1/2012 год. на ОСГК на ВКС, като произнасянето на въззивния съд не противоречи на същото.
Изводът на въззивния съд е направен въз основа на събраните доказателства, като доводът на касаторите е за противоречието му с тях, т. е. не се поставя правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а се иска проверка на направените изводи въз основа на събраните доказателства, което не е предмет на настоящето производство.
Следващият въпрос, формулиран по следния начин: „Може ли да се приеме, че владението, установено върху самостоятелен жилищен обект от сграда от момента на построяването й със знанието и без противопоставяне на собственика, представлява демонстриране пред него на намерението за придобиване правото на собственост върху обекта”, също не представлявава по същността си правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а довод на страната относно извода на съда по отношение начина на манифестиране на намерението за своене.Следващите два поставени въпроси в изложението на касатора също не могат да обосноват наличието на общата предпоставка за допускане на касационното обжалване, тъй като единият е неясно формулиран, а другият – процесуалноправният относно преценката на събраните противоречиви /по твърдение на страната/ свидетелски показания е неотносим към предмета на настоящето производство.
Въпросите относно владението на наследствен /съсобствен/ имот от един от наследниците/съсобствениците и позоваването му на давност по отношение на чуждите части, както и по какъв начин следва да се прояви промяната в намерението му за своене на целия имот по отношение на другите сънаследници/събоственици са съществени в производствата по делба на наследство, като същите са предмет на разясненията в ТР № 1 от 6.08.2012 год. на ОСГК на ВКС. В настоящият случай произнасянето на въззивния съд не противоречи на горната задължителна съдебна практика, в т. ч. и на представените от касаторите решения на ВКС, вкл. постановените след приемане на горното тълкувателно решение. При наличие на задължителна съдебна практика, с която произнасянето е съобразено, не са налице поддържаните от касаторите основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, в редакцията на закона преди последното му изменение и с оглед т. н. „уточнение” по касационната жалба и изложението към нея.
По тези съображения касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, като при този изход на настоящето производство касаторите следва да заплатят на ответниците в него направените разноски в размер на 500 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното настоящият състав на ВКС, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 140 от 11.04.2017 год. по гр. д. № 134/2017 год. на Хасковския окръжен съд по касационната жалба на К. И. Н., П. И. Н. и Р. И. Н., чрез пълномощника им адв. Ст. Ш..
Осъжда К. И. Н., ЕГН [ЕГН], П. И. Н., ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място], [улица] Р. И. Н., ЕГН [ЕГН], от гр. Ст. З., [улица], ет. 4, ап. 8 да заплатят общо на М. П. Н. и П. Б. Н., двете от [населено място],[жк], [жилищен адрес] направените в касационното производство разноски в размер на 500 лв. /петстотин лева/.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: