4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 123
София, 09.05.2018година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на тридесети април, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 75/2018 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма], [населено място] против решение №86 от 14.09.2017 г. по гр.д. №192/2017 г. на Бургаски апелативен съд.
Ответникът по касация- „В. Я. ЕАД, [населено място], чрез пълномощника си – адв. Е. Н. е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Изложени са и доводи за недопустимост на предявеният иск по чл.79, ал.1 ЗЗД за присъждане на обезщетение по чл.8 от договор №06/1-02, допълнен с анекс №1/06г. от 23.01.2006г. за сумата 10517.68лв. на основание чл.280, ал.3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба, в частта, с която се обжалва решението на Бургаски апелативен съд по иска по чл.79, ал.1 ЗЗД за присъждане на сумата от 23889лв. – обезщетение по чл.7 от договор №06/1-02 , допълнен с анекс №1/06г. от 23.01.2006г. е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Основателно е оплакването на ответника по касация за недопустимост на основание чл.280, ал.3 ГПК на касационната жалба на [фирма], [населено място] против решение №86 от 14.09.2017 г. по гр.д. №192/2017 г. на Бургаски апелативен съд, в частта му, с която е било оставено в сила решението на Ямболски окръжен съд за отхвърляне на иска по чл.79, ал.1 ЗЗД – за присъждане на обезщетение по чл.8 от договор №06/1-02 , допълнен с анекс №1/06г. от 23.01.2006г. за сумата 10517.68лв. В тази част, с оглед императива на цитираната норма и при съобразяване, че цената на този иск е под минимума, очертан от разпоредбата, като се касае за търговски спор, касационната жалба като недопустима, следва да бъде оставена бе разглеждане.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си – адв. Н Ш. е интерпретирал подробно мотивите на въззивния съд, както и т.1 на ТРОСГТК № 1 /09г. Поставил е въпросите : „Длъжен ли е въззивният съд да допусне и събере по реда на чл.206, ал.3 ГПК относими доказателства, поискани от жалбоподателя с въззивната жалба, в която изрично е въвел възражения и оплаквания за допуснато от първоинстанционния съд съществено процесуално нарушение, довело до неизясняване на спора от фактическата му страна и до необоснованост на фактическите изводи на първата инстанция”. „ Следва ли въззивният съд да допусне по реда на чл.266, ал.3 ГПК, събирането на поискани от страната допустими и относими към спора доказателства, по отношение, на които пред първата инстанция в предвидените в чл.200 и 201 от ГПК срокове е било направено искане, но съда в нарушение на процесуалните правила е отказал да събере същите”. ” Следва ли въззивният съд с решението си да изложи мотиви по наведените от страните възражения за порочност на постановеното първоинстанционно решение- ако следва необсъждането и непроизнасянето на наведените от въззивника доводи за пороци на решението следва ли да се възприема като допуснато от въззивният съд процесуално нарушение, довело до неправилната преценка на доказателствата, вследствие, на което се е достигнало до необосновани фактически констатации, които са повлияли при формиране решаващата воля на съда.” Страната подробно е развила съображения за допуснато от съда нарушение поради това, че не е допуснал исканата от него допълнителна експертиза, чрез възпроизвеждане оплакванията си за неправилност на акта, заявени в касационната жалба. Поддържано е още, с оглед пояснението, че е налице противоречие при разрешаване на поставените въпроси с ТРОСГТК № 1 /13г. и решение № 7/01г. на ВКС, ІІІ г.о., от които са възпроизведени части. Други доводи не са развити.
С така депозираното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът не обосновава довод за наличие предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Въпреки възпроизведената от мотивите на т.1 ТРОСГТК №1 /09г. дефинитивна определеност на общото основание, страната не го е взела предвид, тъй като формулираните въпроси са изведени изцяло от оплакванията й за неправилност на решението, а не от решаващите правни изводи на състава, обусловили извода за неоснователност на разглеждания иск.Този извод се налага не само от това, че допълнителния критерий е обоснован с оплаквания възпроизведени от касационната жалба, но и поради това, че страната е обосновала поставените въпроси, респективно тяхната релевантност с единствения довод, че първостепенния съд в нарушение на съдопроизводствените правила не е допуснал допълнително заключение, а въззивният съд отказал събирането на това доказателство пред него. Страната твърди противоречие със задължителна в това число и тълкувателна практика единствено поради разбирането си, че щом е заявено искането за допускане на допълнителна експертиза, то следва непременно да бъде уважено. Това разбиране е необосновано. Нарушение на процесуалните правила би допуснал съдът, ако не се е произнесъл по искането или го е отхвърлил, а след това е приел на това основание недоказаност на иска. В случая, обаче, въззивният съд е мотивирал отказа си с наличие на достатъчно събрани доказателства, свързани с основателността на иска, като в този случай би имало нарушение ако този негов извод е рефлектирал спрямо мотивиране на решението, каквато рефлексия не е налице. Т.е. същият се е произнесъл по искането направено във въззивната жалба за поставяне на допълнителни въпроси и изслушване на допълнителна експертиза, като е базирал своите решаващи изводи на събраните доказателства, без да приема недоказаност на претенцията, в каквато връзка би имало значение на нарушение, отказа му да събира допълнителни доказателства. Още повече, че в случая първостепенният съд е изслушал подробна комплексна експертиза, като пълномощника на ищеца – адв. Ш. не е мотивирал оспорването си, а се е задоволил да заяви, че няма други въпроси към вещото лице – У., а оспорва заключението му, единствено в частта, в която е обосновано, че не може да се влиза в системата „ регламент „ от потребител, който няма име и парола. Липсата на доводи, свързани с това оспорване, както и на направено искане за допълнителни задачи на експерта, навежда на извод за процесуален пропуск на страната, а не на съда, както се поддържа в изложението. Т.е. и в случая, освен че във въззивната жалба също не е мотивирана необходимостта да се отговаря от експерт на аналогични на поставените пред експерта дал първото заключение, въпроси, също не може да бъде обосновано нарушение на съдилищата изобщо, а не само такова каквото изисква цитираната тълкувателна практика. Т.е. и във въззивната жалба липсва мотивиране на искането за събиране на допълнителни доказателства при спазване на условията на чл.266 ГПК, нито е обосновано допуснато от първостепенния съд нарушение.Т.е. дори и да бъде изведен релевантен въпрос от поставените сходни три въпроса на касатора, то процедирането на съда във връзка с задълженията му на въззивен съд са изцяло в съответствие с цитираната практика, а не в противоречие с нея и съответно не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
По изложените съображения, и с оглед така депозираното изложение касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да бъде допусната до касационно обжалване. На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени поисканите чрез представения списък по чл.80 ГПК и установени надлежно разноски в размер на 1500лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма], [населено място] против решение №86 от 14.09.2017 г. по гр.д. №192/2017 г. на Бургаски апелативен съд, в частта му, с която е било оставено в сила решението на Ямболски окръжен съд за отхвърляне на иска по чл.79, ал.1 ЗЗД – за присъждане на обезщетение по чл.8 от договор №06/1-02, допълнен с анекс №1/06г. от 23.01.2006г. за сумата 10517.68лв.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №86 от 14.09.2017 г. по гр.д. №192/2017 г. на Бургаски апелативен съд, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на „В. Я. ЕАД, [населено място] направените в касационното производство разноски в размер на 1500лв.
Определението подлежи на обжалване само в частта, с която касационната жалба на [фирма], [населено място] е оставена без разглеждане, в седмичен срок от съобщенията пред друг състав на ВКС, ТК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: