О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 123
София, 13.02.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди и дванадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 18 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. чл. 274, ал. 2, изр. второ ГПК.
Образувано е по частната жалба на С. К. И. от [населено място] чрез процесуалния му представител адв. Б. В., против определение № 568 от 3 октомври 2011 г., постановено по ч.гр.д. № 480 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2011 г., с което частна жалба на С. И. против определение № 11618 от 25 юли 2011 г., постановено по гр.д. № 9604 по описа на Софийския градски съд за 2011 г., е оставена без разглеждане.
В жалбата се сочи, че в процесния случай не се касае за производство, приключило със съдебен акт – решение по същество на спора, при който предмет на иска е имуществена претенция до 5000 лева; правилно е първо да се разгледа основанието на иска и едва след това – размера му; първо частната жалба следва да се разгледа с оглед наличието на допустимост, респективно – на основателност на исковата претенция, а не производството да се прекратява без да се е достигнало въобще до разглеждането му по същество; независимо от наличието на чл. 274, ал. 4 ГПК, претенцията е различна от цената на иска, а противното разбиране лишава ищеца като субект на правото от адекватна защита на неговите законни интереси.
Жалбата е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
С атакуваното определение касационният съд приел, че е сезиран с частна жалба срещу определение на въззивен съд по дело с цена на иска до 5000 лева, а според разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване с частна жалба пред ВКС въззивните определения по делата с цена на иска до 5000 лева; производството по такива спорове е двуинстанционно.
Относимите обстоятелства са следните:
С. И. предявил иск, квалифициран от него като такъв по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 2 КТ за сумата от 343,72 лева. Първоинстанционният съд върнал исковата молба предвид наличие на влязло в сила решение по същия иск и отказ от иска за част от съответния период. Въззивният съд потвърдил определението на първата инстанция.
При посочените обстоятелства следва да се приеме, че атакуваното определение е постановено в съответствие с приложимите правила на чл. 274, ал. 4 и чл. 280, ал. 2 ГПК – не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лева, а предвид правилото на чл. 274, ал. 4 ГПК, не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Съображенията на частния жалбоподател, че първо следва да се преценява допустимостта, респективно основателността на спора, не държат сметка за ограниченията, които законът поставя пред развитието на онези съдебни производства, чийто размер е под съответния праг във връзка със значимостта на засегнатите обществени отношения. Ако законодателят бе имал предвид до касационно обжалване да отидат всички дела, без значение на цената на предявените искове, то не би поставил и съответните цитирани законови правила за ограничаване на достъпа до касационно обжалване.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 568 от 3 октомври 2011 г., постановено по ч.гр.д. № 480 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2011 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: