О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 123
София, 19.02.2009 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и девета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Здравка Първанова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 4712 от 2008 година,образувано по описа на І ГО на ВКС, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. М. Я. срещу въззивното решение на Апелативен съд-Варна, постановено на 01.04.2008г. по гр.д. №55/2008г. Като основание за допускане на касационно обжалване е посочено произнасяне на въззивния съд по съществен процесуалноправен въпрос,който е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото по смисъла на чл.280, ал.1,т.3 ГПК,а именно че точното приложение на закона е свързано със задължението на съда да приложи правната норма върху установените по делото факти.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба М. А. А. изразява становище,че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване,тъй като соченият от касатора съществен процесуалноправен въпрос не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Претендира заплащане на направените разноски.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за разглеждането й по същество обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
На касационно обжалване подлежат съгласно разпоредбата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК само онези въззивни решения,в които съдът се е произнесъл по съществен матералноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото,т.е. по въпрос,който касае приложението на нов закон или на правна норма,която е неясна и се нуждае от тълкуване или са налице обстоятелства,обуславящи наличие на основание за промяна в константната практика на съдилищата. В случая нито една от тези хипотези не е налице,тъй като соченият от касатора основен принцип на правоприлагането,изразяващ се в задължението на съда да извърши преценка на всички доказателства в тяхната съвкупност и към така установената фактическа обстановка да приложи съответната правна норма,е установен в разпоредбата на чл.188 ГПК/отм./,досежно приложението на която е налице константна съдебна практика и разрешеният от Апелативен съд-Варна правен спор не сочи на необходимост от промяна в начина на нейното тълкуване. Различните изводи на съдилищата досежно приложимостта на определена материалноправна норма по различните дела се основават на различната фактическа обстановка по конкретен казус,което обаче не сочи на необходимост от даване на ново тълкуване,което би допринесло за развитието на правото.
В случая предмет на разглеждане е претенция за връщане на сумата 21000 евро,предявена като частична от сумата 46520 евро,за която М. А. А. твърди,че е дал на Н. М. Я. с цел на негово име да бъде закупен недвижим имот,което обаче не е станало.
С обжалваното решение,постановено на 01.04.2008г. по гр.д. №55/2008г. Апелативен съд-Варна,действувайки като въззивна инстанция,е оставил в сила решението на първоинстанционния съд,с което Н. М. Я. е осъдена да заплати на М. А. А. исковата сума по реда на чл.55 ЗЗД. Прието е,че М. А. А. е превел по сметка на Н. М. парични средства в размер на 46425евро,като в нарежданията за превод е вписано като основание “закупуване на недвижим имот” и “закупуване на стоки”,но имот на негово име не бил закупен,а с н.а. №12,том VІ,регистър №5091,н.д. №574/2004г. на нотариус с район на действие РС-Добрич Н. М. е придобила недвижим имот на свое име. Прието е,че тази фактическа обстановка сочи на разместване на материални блага без наличие на основание за това,като възражението на Н. М. ,че сумата е дадена с дарствено намерение е прието за неоснователно. Така очертания предмет на правния спор не сочи на наличие на специфична хипотеза, при която да се налага даване на ново тълкуване от съдебната практика на начина,по който съдът следва да установи фактическата обстановка и да приложи съответната материалноправна норма в изпълнение на задължението си да основава решението по делото върху установените по делото обстоятелства и върху закона.
Обстоятелството дали в конкретния случай съдът с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства е приел,че са налице сочените в исковата молба основания за ангажиране отговорността на ответника, докато поддържаната от ответника теза за наличие на друго правно основание за разместване на имуществени блага е приел за неоснователна, представлява фактически въпрос, който не би могъл да обуслови извод за допустимост на касационното обжалване в поддържания в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК смисъл.
И доколкото съдът е обвързан от сочените в това изложение основания за допускане на касационното обжалване,а в случая не е налице, както вече беше отбелязано, хипотезата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК настоящият състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на постановеното от Апелативен съд-Варна въззивно решение до касационно обжалване с оглед на посоченото в изложението по чл.284,ал.3, т.1 ГПК основание.
Тъй като по делото не са представени доказателства ответникът по касационна жалба М. А. А. да е направил разноски за производството пред настоящата инстанция,такива не следва да му бъдат присъждани въпреки изричното искане за това,съдържащо се в подадения по реда на чл.287,ал.1 ГПК отговор.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение, постановено на 01.04.2008г. по гр.д. №55/2008г. по описа на Апелативен съд-Варна по подадената от Н. М. Я. касационна жалба вх. № 1848/14.04.2008г.
Председател:
Членове: