2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1230
гр.София, 06.12.2010 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Ж. ДЕКОВА
Олга Керелска
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №1021 по описа за 2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от П.”, гр.Дунавци, общ.Видин, срещу решение от 31.03.2010г., постановено по в.гр.д.№105/2010г. на Видински окръжен съд, с което е потвърдено решение от 23.12.2009г. по гр.д.№897/2007г. на Видински районен съд за уважаване на предявените от Г. В. К. искове с правно основание чл.128, т.2 от КТ, чл.220, ал.2 от КТ, чл.222, ал.1 от КТ, чл.224, ал.1 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба Г. В. К. не взема становище.
Касационната жалба е подадена е в срока по чл.283 от ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявените от Г. В. К. срещу П.” искове с правно основание чл.128, т.2 от КТ, чл.220, ал.2 от КТ, чл.222, ал.1 от КТ, чл.224, ал.1 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът П.”, за да обоснове допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, сочи, че въпросът: допустимо ли е едновременно изменение на основанието и на размера на иска, е разрешен от въззивния съд при противоречива съдебна практика. Представя решение №45 от 03.02.2009г. по гр.д.№6169/2007г. на ВКС, Іг.о., с което е прието при данните на конкретното дело, че е добавен нов пепитум към вече предявения иск и изменението на иска е допустимо, тъй като не е налице едновременно изменение на основанието и петитума на предявения иск. Касае се до различни случаи, тъй като в случая ищецът е десезирал съда за част от исковия период за трудово възнаграждение, поради което са неоснователни доводите за противоречие между въззивното решение и представеното решение на ВКС. Касаторът счита също, че касационната инстанция следва служебно да констатира недопустимост на въззивното решение поради недопустимо изменение на иска за заплащане на трудово възнаграждение. Позовава се на т.4 на ТР от 17.07.2001г. на ОСГК на ВКС относно задължението на касационната инстанция служебно да следи за допустимостта на обжалваното пред нея въззивно решение и конкретно при разгледана нередовна искова молба. Счита, че в случая въззивното решение е недопустимо, тъй като с исковата молба се претендира трудово възнаграждение в по-голям размер и за по-дълъг период, като в последствие след като е прието заключението на съдебно-счетоводната експертиза е поискано и допуснато изменение на размера и периода /при същата крайна дата на исковия период/. Ищецът е десезирал съда от разглеждането на част от исковия период и е намалил размера на претенцията за трудово възнаграждение. Настоящият състав не намира за вероятно решението в тази част да се окаже недопустимо, за да се допусне на това основание касационното обжалване.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 31.03.2010г., постановено по в.гр.д.№105/2010г. на Видински окръжен съд, по касационна жалба на П.”.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: