ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1230
София, 05. ноември 2015 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и трети септември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 3445 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 264/13.01.2015 на Софийския градски съд по гр. д. № 8928/2014, в частта в която е отменено решението от 07.02.2014 г. на Софийския районен съд по гр. д. № 7416/2013 като са уважени предявените искове по чл. 49, вр. с чл. 45 и чл. 52 ЗЗД и С. община е осъдена да заплати сумата 12 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди.
Недоволен от решението е касаторът-ответник С. о., представляван от адв. А. Д. от САК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за тежестта на пострадалия от бездействие на държавно учреждение да докаже факта на увреждането и на държавното учреждение, че е предприело предписаните от закона действия и опровергае презумпцията за вина, като докаже полагането на дължимата грижа и по материалноправния въпрос за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, според законовия критерий за справедливост, които (въпроси) са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата, както и са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Позовава се на противоречива практика, като прилага: Решение № 488/07.02.2012 на ВКС по гр. д. № 899/2010; Решение от 20.01.2012 г. на Софийския градски съд по гр. д. № 3117/2011; Решение от 05.04.2013 г. на Софийския районен съд по гр. д. № 51227/2012; Решение от 31.10.2011 г. на Софийския градски съд по гр. д. № 6305/2011; Решение от 15.02.2013 на Софийския районен съд по гр. д. № 18743/2011; Решение от 06.01.2014 на Софийския районен съд по гр. д. № 26895/2012; Решение от 29.10.2013 на Софийския районен съд по гр. д. № 62506/2012; Постановление № 4/23.12.1968 на Пленума на ВС.
Ответникът по жалбата Л. В. П., представляван от адв. С. И. от САК, я оспорва, като в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК счита, че повдигнатите въпроси не обуславят въззивното решение, поради което то не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Жалбата е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е бил нападнат от две безстопанствени кучета, като едното куче го е ухапало, вследствие на което е получил разкъсно-контузни рани на дясната предмишница, счупване на шийката на дясна бедрена кост, поради което е претърпял спешна операция за поставяне на нова тазобедрена става, залежаване в продължение на 2 месеца, дълъг период на възстановяване в продължение на около 1 година и с оглед неговата възраст – 77 години трайни последици за здравето му – невъзможност да ползва десния си крак, поради скъсяване, ползване на помощни средства, както и е изживял уплаха и е получил посттравматичен стрес, довел до социална изолираност, за което му се дължи справедливо обезщетение в размер на 12.000 лева.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като поставените правни въпроси не обуславят решението по делото. При деликта когато едно лице действа и от това действие последват вреди, то дължи обезщетение, ако действието му е противоправно, като вината се предполага. Когато едно лице бездейства и от това бездействие последват вреди, то дължи обезщетение, ако не е предприело действията, които е било длъжно да извърши. Предприело ли е с дължимата грижа предписаните от закона действия, лицето не отговаря за вреди, дори тези действия да не са дали очаквания резултат. Държавните органи, в т.ч. общините са длъжни да изпълняват правомощията си, защото така те постигат целта на закона – добро управление на съответните обществени процеси. Когато общината не предприеме предписано от закона действие или го предприеме, без да положи дължимата грижа и от това настъпят вреди, тя дължи обезщетение. Ако предписаното от закона действие е предприето с дължимата грижа и въпреки това настъпят вреди, общината не дължи обезщетение, но в нейна тежест да докаже извършването на предписаните от закона действия, както и че е положена дължимата грижа – изпълнените мерки за овладяване на популацията на безстопанствени кучета са адекватни на проблема и съответстват на финансовите, организационните и други възможности на общината.
Въззивният съд е приел, че в тежест на ищеца е да докаже пълно наличието на увреждане, но от разпита на свидетелите е установено, че кучетата са безстопанствени, както и че размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания – това са фактите и обстоятелствата, които имат пряко значение за размера на предявения иск – продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето (заболяване), а ако увреждането е трайно – медицинската прогноза за неговото развитие.
Искането за присъждане на разноски на ответника по жалбата не следва да бъде уважено, тъй като към отговора е представен само списък за направените разноски, но няма представени доказателства, че разноските са реално сторени (договор за правна защита и съдействие, фактура или др. документ, удостоверяващ плащането им).
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 264/13.01.2015 на Софийския градски съд по гр. д. № 8928/2014.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.