О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1230
София 07.11.2014 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети септември, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 3757/2014 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. И. Г. и В. М. Г., двамата от С., подадена от пълномощника им адвокат З. О., срещу въззивно решение №216 от 10.02.2014 г. по гр. дело №2508/2013 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение №6020 от 23.07.2012 г. по гр. дело №1168/2004 г. на Софийския градски съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от касаторите срещу Т. Б. АД иск за прогласяване на недействителността на договорна ипотека, учредена с нот.акт № ***, т.**, рег.№ ****, д.№ 311/99 г. на нотариус В. М., като обезпечение на договор за банков кредит, сключен между банката и [фирма] на 03.06.1999 г., за сумата от 585 000 000 неденоминирани лева върху недвижими имоти, собственост на ищците. Въззивният съд е приел, че процесната ипотека обезпечава вземането по договор за банков кредит, който по своята същност е консенсуален, а не реален (за разлика от договора за заем по ЗЗД) и съответно поражда действие от момента на постигане на съгласие между страните по него, а не от момента на предаване на сумата от кредитора на кредитополучателя. По тази причина вземането на банката по договора за банков кредит от 03.06.1999 г. не може да се третира като невъзникнало към 14.06.1999 г. Договорът за кредит е бил сключен и е породил действие, а съществените му условия (размер на главницата, падеж и размер на лихвата) са възпроизведени в текста на нотариалния акт, с който е сключен договорът за ипотека. Според чл.167, ал.2 ЗЗД в нотариалния акт, с който се сключва договорът за ипотека, следва да се посочат обезпеченото вземане, като същото се индивидуализира чрез размера на главницата и падежа, както и размерът на лихвите, ако такива са уговорени. В разглеждания случай вземането за посочената в нотариалния акт сума от 585 000 000 неденоминирани лева произхожда от договора за банков кредит от 03.06.1999 г., като в акта освен това са цитирани уговорения с този договор падеж и размер на лихвите. По този начин са удовлетворени изискванията на чл.167, ал.2 ЗЗД. Последващото предоговаряне на условия по договора за кредит няма за последица липсата на тъждество на обезпеченото вземане или за размера на сумата, за която се учредява ипотеката по смисъла на чл.170 ЗЗД във вр. чл.167, ал.2 ЗЗД. По силата на чл.174 ЗЗД ипотеката обезпечава вземането независимо от промените, които са станали в него, като обезпечението е до размера на сумата, за която е извършено вписването.
Ответникът по касационната жалба Т. Б. АД, оспорва жалбата.
Жалбоподателите са изложили доводи за произнасяне в обжалваното решение по правния въпрос за това кога възниква вземането на банката срещу заемателя за връщане на отпуснатата сума по договор за банков кредит – със сключването на договора за банков кредит или с отпускането на паричната сума. Считат, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №216 от 10.02.2014 год. по гр. дело №2508/2013 г. на Софийския апелативен съд. Повдигнатият от касатора въпрос не обуславя крайното решение, защото въззивният съд е приел, че учредяването на ипотеката е действително за това, което е посочено в нотариалния акт като обезпеченото вземане и до размера на сумата, за която е извършено вписването.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №216 от 10.02.2014 г. по гр. дело №2508/2013 г. на Софийския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.