ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 1231
София, 20.11.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело N614/2012 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК. Образувано е по касационна жалба от ищцата П. И.
Р. от [населено място], приподписана от адв. Д. С., против въззивно решение N./11.11.2011 г. по гр.д. N./2011 г. по описа на Сливенския окръжен съд, г.о.
С обжалваното решение е потвърдено решение N./30.5.2011 г. по гр.д.N./2011 г. по описа на Сливенския районен съд, пети граждански състав, с което определен режим на лични контакти на бащата Д. М. Д. с детето И. Д. М. всяка първи и трета събота и неделя от месеца от 09.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, и относно издръжката в частта, с която не е уважено искането за присъждане на издръжка за детето за разликата от 70 до 1ОО лева, на основание чл.127, ал.2 СК.
За да определи горепосочения режим на лични контакти между баща и детето въззивната инстанция е приела, че този режим е определен с цел да не се допусне отчуждение на детето от който и
2
да е родител, като режимът е адекватен, респ. не е разширен Относно размера на присъдената издръжка е прието, че същият е съобразен с доходите на бащата и нуждите на детето.
В изложението по чл.284, ал.З, т.1 Г., относно въззивното решение в частта за режима на лични контакти се твърди, че съдът не се е съобразил с възрастта на детето, средата в която постоянно живее със сестричката си, поведението на бащата до раздялата на родителите, както и че бащата по професия е готвач и оставането на детето с преспиване, би го затруднило, а неговите задължения биха се поели от бабата – майка на бащата, която е доста възрастта и със сериозни заболявания. Излага се, че съдът не е отчел установените по делото факти за некоректно поведение от страна на бащата и осъществено физическо насилие от него над майката, неосигураването на доходи в семейството.
Твърдения се излагат и относно размера на присъдената
издръжка.
Сочи се противоречива практика по тези два пункта на РС Асеновград, П., В., ВКС и др.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно
обжалване.
Ответникът по касация Д. М. Д. не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на IV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.З, т.1 Г. намира, че изложението в частта относно режима на лични контакти между бащата и детето не съдържа основания за допустимост по смисъла на чл.280, ал.1 Г.. Изложението не съдържа формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 Г. релевантни спрямо обжалваното решение. Изложението не отговаря на приетото с т.l от ТР N1/19.02.2010 г. по т.д.N1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Съдържанието на изложението дори не представлява опит за формулиране на въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 Г., който да е решаващ за изхода от спора, а се свежда до излагане на мнение на касационния жалбоподател относно определения от въззивната инстанция режим на лични контакти между бащата и детето.
В конкретния случай обжалваното решение е постановено съгласно разпоредбата на чл.127, ал.2 СК като са съобразени фактите и обстоятелствата, обусловили изводите на въззивната инстанция. Определянето режима на лични контакти по визираната правна норма е различно за всеки отделен случай.
3
Предвид изложеното съдът намира, че в частта относно режима на лични контакти, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
В частта относно размера за издръжката касационната жалба е
процесуално недопустима, тъй като цената на иска е под 5000 лева с оглед разпоредбата на чл.69, ал.1, т.7 ГПК, а именно 3600 лева аргумент от чл.280, ал.2 ГПК, във връзка с § 25 от ПЗР към ЗИДГПК
/ДВ, брой 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г./.
Поради това касационната жалба в тази част следва да се остави без разглеждане.
Водим от изложените съображения В. касационен
съд, състав на IV г.о.,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение
N./11.11.2011 г. по гр.д.N./2011 г. по описа на Сливенския окръжен съд, г.о., по касационна жалба, вх.N./13.12.2011 г. подадена от ищцата П. И. Р. от [населено място], приподписана от адв. Д. С., в частта, с която е определен режим на лични контакти на бащата Д. М. Д. с детето И. Д. М.,
Определението в тази част е окончателно.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба, вх.N
8631/13.12.2011 г., подадена от ищцата П. И. Р. от [населено място], приподписана от адв. Д. С., в частта относно издръжката за малолетното дете И. Д. М.,
Определението в тази част може да се обжалва в седмичен срок от получаване на настоящото определение от страните пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд.