О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 308
гр.София, 23.04.2010г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА т.д. № 1132/2009 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288, ал.1 ГПК и е образувано по касационна жалба на дружеството “Общинска застрахователна компания” АД от гр. С., в качеството му на трето лице помагач, срещу решение №1103/27.07.2009г. на Софийския апелативен съд, постановено по гр.д. №1582/2008 г., с което е оставено в сила решението от 29.12.2007г. по гр.дело №837/2007г. на В. окръжен съд, с което М. И. И. от с. Три кладенци, В. област е осъден да заплати на С. В. П. и В. Х. П. по 50 000 лв. за претърпени неимуществени вреди от смъртта на сина им Х. В. Х. в резултат на ПТП на 12.12.2006г., ведно със законната лихва, като за разликата до предявените размери исковете са отхвърлени като неоснователни. Касаторът поддържа, че при определяне размера на обезщетението съдът не е взел предвид всички обстоятелства, които трябва да бъдат съобразени за да бъде спазен принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД. Като основание за допустимост на касационното обжалване касаторът поддържа чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Решението, с което са отхвърлени исковете е влязло в сила, като необжалвано.
Ответниците по касация не вземат становище по допустимостта и основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл. 280, ал. 1 ГПК приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т. т.1-3 на разпоредбата. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения в приложението към жалбата, които в случая визират хипотезата на чл. 280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Касаторът обосновават допустимостта на касационното обжалване на постановеното решение, уважаващо частично предявените искове по чл.45 ЗЗД срещу деликвента, с определяне на размера на присъденото на пострадалите обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на сина им, настъпила при ПТП по вина на ответника М. Въпросът за спазване на принципа на справедливост при определяне на размера на обезщетението наистина е основен за делото, но доколкото законът задължава съда да определи обезщетението при условията на чл. 52 ЗЗД, което е и сторено в случая, решаването му е конкретно за всяко конкретно дело. Съдът следва да съобрази обезщетението с конкретно претърпените вреди, с конкретно търпените болки и страдания от конкретно увреждане, които факти обаче не са предмет на обсъждане във фазата на допустимост на касационното производство. Във фазата на селектиране на касационните жалби на преценка подлежат правните изводи на съда, а не правилността на възприетите по делото факти.
Независимо от това, че касаторите са формулирани релевантния за спора материалноправен въпрос, не е налице второто посочено от касатора основание по чл.280, ал.1, т. 2 и т.3 ГПК. Касаторът не е подкрепил твърденията си със съдебна практика. Позоваването на т.3 не е достатъчно за да бъде допуснато до касационно обжалване въззивното решение в обжалваната му част. Отделно от това не е налице непълнота или неяснота на правните норми – чл.52 ЗЗД, съгласно които обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т.2 и т. 3 ГПК и не следва да се допуска до разглеждане, затова
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1103/27.07.2009 г., постановено по д. №1582/2008г. на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, четвърти състав в обжалваната му част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: