2.стр. от определение по гр.д. № 861/2010 на Върховния касационен съд, ІV ГО
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1232
София, 26 ноември 2010 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 861 по описа за 2010 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Д. окръжен съд от 18.02.2010 г. по гр.д. № 1044/2009, с което е потвърдено решението на Д. районен съд от 20.10.2009 г. по гр.д. № 2971/2008, с което е отхвърлен предявеният иск за обезщетение по чл. 139г З..
Недоволен от решението е касаторът Н.Х. Н., който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за дължимостта на обезщетение за непълна прослужена година, който има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по жалбата В. окръжен съд не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предмета на делото пред въззивната инстанция не е под 1.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на ищеца е изплатено обезщетение в размер на толкова брутни месечни възнаграждения, колкото е броят на прослужените години като съдия и не се дължи обезщетение в размер на част от брутното месечно възнаграждение, съразмерна на непълна прослужена година.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че поставеният правен въпрос обуславя решението по делото, но той няма значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че обезщетението по чл. 139г З. не е обезщетение за вреди, в който случай при доказване на част от вредите се дължи съответна част от обезщетението, а е възнаградително, поради което то се дължи, ако е налице основание за възникването му. Правото на обезщетение в размер на едно брутно месечно възнаграждение възниква, ако е прослужена съответната – следваща десет, пълна година, не е ли прослужена пълна година, обезщетение не се дължи.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Д. окръжен съд от 18.02.2010 г. по гр.д. № 1044/2009.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.