2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1232
С., 30.09.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Владимир Йорданов
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 444 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 743 от 07.10.2010 година по гр.д. № 205/2010 година на Софийски апелативен съд е оставено в сила решение от 05.11.2009 г. по гр.д. № 2823/2006 г. на Софийски градски съд, с което е уважен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, предявен от В. Б. С. от [населено място] против И. В. П. от [населено място] – присъдена е сумата 10000 лева, съставляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от пътно-транспортно произшествие от 08.03.2004 г. В решението е прието, че с влязло в сила решение по н.а.х.д. № 556/2006 г. на Софийски районен съд е било установено, че на 08.03.2004 г., ответникът като водач на моторно превозно средство е осъществил транспортно престъпление – катастрофа с пешеходеца В. С., ищца по делото. Ударът е предизвикал счупване на двете кости на лявата и подбедрица, с разместване на счупените фрагменти; била е лекувана при скелетна екстензия и гипсова имобилизация; последвала е операция с имплантиране на метална остеосинтеза и вътрекостен заключващ се пирон; поради заседналото след операцията състояние пострадалата е получила флабротромбоза; претърпяла е сериозни болки и страдания с остатъчни последици от травмата. Прието е, че справедливият еквивалент за обезщетяване на понесените от ищцата неимуществени вреди от деликта е в размер на 10000 лева, които ответникът е осъден да заплати на основание чл. 45 ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от 08.03.2004 година. Касационна жалба против решението на Софийски апелативен съд с оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила от И. В. П. от [населено място]. Поддържа се, че обжалваното въззивно решение противоречи на решения на Върховния касационен съд, приложени към касационната жалба, поради което е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Ответницата по касационната жалба В. Б. С. не взема становище.
Третото лице помагач ЗК [фирма] поддържа, че решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Съгласно чл. 284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е длъжен да изложи основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК, които са посочване на материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващите изводи на съда във въззивното решение, който въпрос е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по делото е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочени допълнителни основания за това – т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009г. ОСГТК ВКС.
В касационната жалба, подадена от И. В. П. не е изведен правен въпрос от значение за изхода на делото. Не е посочено кои от изводите на съда, възприети в обжалваното въззивно решение са в противоречие с приложените към касационната жалба решения на Върховния касационен съд. Изложените в касационната жалба оплаквания за нарушения на материалния закон и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила съставляват касационни оплаквания по чл. 281 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 743 от 07.10.2010 година по гр.д. № 205/2010 година на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: