О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1232
София, 03.09.2009 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и осми август през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
АЛБЕНА БОНЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 383 по описа за 2009г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от О. С. против решение № 744/18.12.2008 г. на Пазарджишкия окръжен съд, постановено по въззивно гр.д. № 837/2008 г.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Представено е изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което е изпълнено и условието на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните, като ответникът по касация В. Д. П. чрез адв. К в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е отговорил, че липсват основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
С обжалваното решение е отменена заповед на кмета на О. –., с която е наложено дисциплинарно наказание на В. Д. Д.
Съдът е приел, че в нея има ясно посочено едно нарушение – на 30.01.2008 г. деца от детската градина стояли дълго на студено в коридора, но работодателят не е доказал извършването му. За други нарушения на трудовата дисциплина в заповедта липсва яснота – формулировката на мотивите е „неизпълнение на възложената й работа и други трудови задължения, предвидени в длъжностната характеристика и в „Е”. Съдът е изложил съображения, че непосочването на индивидуализиращите белези на конкретните деяния представлява нарушение на чл. 195, ал. 1 КТ и е пречка служителят да се защити, както и съдът да прецени дали те са извършени и съответно представляват ли нарушения на трудовата дисциплина.
Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките, на които се позовава касаторът за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
В изложението е посочено, че въззивният съд се бил произнесъл по съществен материално-правен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, както и решаван противоречиво от съдилищата, но не изяснено кой е той.
Представените съдебни решения разглеждат въпроси, свързани с процедурата по налагане на дисциплинарното наказание, изискването за мотивираност на заповедта, спазване на критериите по чл. 189, ал. 1 КТ при определяне на наказанието в съответствие с нарушението. От тях не може да се извлече кой е въпросът, по който като се е произнесъл съдът в обжалваното решение е достигнал до оспорвания от касатора краен резултат. Отделно, приложените съдебни решения не кореспондират на оплакванията в касационната жалба, като от нея също не могат да се установят въпросите, на които касатора обосновава допускането на касационното обжалване.
Съображенията на въззивния съд да уважи иска на П. е недоказаност на нарушението, което единствено е ясно описано в заповедта и немотивираност на същата в частта й относно другите нарушения на трудовата дисциплина и постановеното от съда е съобразено с трайно установената съдебна практика по чл. 195, ал. 1 КТ и тежестта на доказване законосъобразността на заповедта, с която се налага дисциплинарно наказание.
В заключение, не са налице условията на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, на които касаторът се позовава и ксационното обжалване не следва да бъде допускано.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО РАЗГЛЕЖДАНЕ по касационна жалба, подадена от О. С. въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд № 744/18.12.2008 г., постановено по въззивно гр.д. № 837/2008 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ